той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може дазастане на подобаващо място със своята работа. Тук духовните науки /историята,историята на културата и историята на литературата/ трябва да сенамесят косвено, като посредници. В духовните науки човекът има работасъс своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,наизкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта надуховните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къдего е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вечесъздадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябвада намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движениетона света. Човек трябва да познава света на духа и според това познаниеда определя своето участие в него.В предговора към първи том на своята книга "Картини на германскотоминало" Густав Фрайтаг казва: "всички велики творения на силата на народа,наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас невече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висшживот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епохаобгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите. . . Така,без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа нанарода . . . Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, кактоволевата сила на един мъж. Свободното, разбираемото в историята е застъпеноот мъжа, силата на народа действува непрестанно с тъмната ПРИНУДАна една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа,той би от крил,че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждаватонази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнаниеи би видял, как ТОВА, което той счита като душа на народа, като тъмнапринуда, произтича от свободното действие на човека.Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значениеи нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, еднаскрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявятсвоята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговотодействие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ.Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място.Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижиза това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие. Държаватае формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.Етнографията и науката за държавата притежават начина за изследване, доколкотоотделната личност може да се прояви по съответния за нея начинсред държавата Конституцията трябва да произтича от най-вътрешнатасъщност на един народ. Характерът на народа изразен в отделни изречения,това е най-добрата конституция на народа. Ръководителят на държава-12
та трябва да проучи дълбоките особености на своя народ и да даде натенденциите, които дремят в него, съответната насока. Може да се случи,щото болшинството от народа да иска да тръгне по пътища, които отиватпротив неговата собствена природа. Гьоте счита, че в този последен случайдържавникът трябва да се ръководи от природата на своя народ, а не отслучайните изисквания на болшинството; той трябва в този случай да представляванародността против народа.* /*Сентенции в проза, цитр. на др.място, стр.480/Тук трябва да кажем също няколко думи върху метода на историята.Историята трябва да има постоянно пред погледа, че причините към историческитесъбития трябва да се търсят в индивидуалните намерения, плановеи пр. на хората. Всяко извеждане на историческите факти от планове,които стоят на основата на историята, е една грешка. Винаги се касае самоза това, каква цел си е поставила тази или онази личност; по какви пътищае тръгнала тя. Историята трябва да се основава изцяло на човешката природа.Именно волята на тази човешка природа, нейните тенденции, нейнитестремежи трябва да бъдат изследвани.Сега отново можем да докажем казаното тук върху моралната наука чрезизказвания на Гьоте* /*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.462, 463,443, 487, 455, 460/ Когато той казва: "разумният свят трябва да се разглеждакато един велик безсмъртен индивид, който безспирно произвежда необходимотои чрез това става даже господар и над случайното", това може дасе обясни само от отношението, в което ние виждаме човека с историческоторазвитие. Намекът за един положителен индивидуален субстрат/основа/ на действието се намира в думите: "безусловната дейност, от какъвтои род да е тя, накрая банкрутира. Същото и в думите: "и най-малкиятчовек може да бъде пълен, когато той се движи в пределите на своитеспособности и сръчности." – Необходимостта, човек да се издигне до ръководнитеидеи на своя народ и на своята епоха, е изразена в думите: "некавсеки се запита, с какъв орган той може във всеки случай да действува ище действува в своята епоха", и "но човек трябва да знае, къде стои той инакъде искат да вървят другите”.Нашето мнение за дълга може да бъде отново познат в думите: "дълг: там,където човек обича това, което сам си заповядва."Ние поставихме човека като познаващо и действуващо същество върху неговатасамостоятелност. Показахме, че светът на неговите идеи съвпада смировата основа и показахме, че всичко, което той върши, трябва да сесчита само като излияние н а неговата собствена индивидуалност. Ние търсимядката на съществуването в самия човек. На него никой не му разкриваедна догматична истина, никой не го движи при неговото действуване. Тойе достатъчен на самия себе си. Той трябва да бъде всичко чрез самия себе13
- Page 1 and 2: превод от немски: Д
- Page 3 and 4: 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ Н
- Page 5 and 6: създава произведен
- Page 7 and 8: Когато нашата теор
- Page 9 and 10: при действието от е
- Page 11: две сфери: в едно уч
- Page 15 and 16: това една дълбока р
- Page 17 and 18: куството ние вижда
- Page 19 and 20: знаем нищо. Ние не с
- Page 21 and 22: пен по-нататък в по
- Page 23 and 24: именно, че ще можем
- Page 25 and 26: още има философи, к
- Page 27 and 28: защото тя е празния
- Page 29 and 30: 12. Г Ь О Т Е И М А Т Е
- Page 31 and 32: между величини и чи
- Page 33 and 34: тъчно да види тук г
- Page 35 and 36: север на Германия п
- Page 37 and 38: предвидена с един с
- Page 39 and 40: ловено от субекта,
- Page 41 and 42: присъединят към на
- Page 43 and 44: жен процес, произве
- Page 45 and 46: сетивния орган до ц
- Page 47 and 48: държанието на усещ
- Page 49 and 50: Светът на това, кое
- Page 51 and 52: С това е разкрита п
- Page 53 and 54: отделно, изолирано
- Page 55 and 56: възможно. Те биха с
- Page 57 and 58: ти. Два фактора, кои
- Page 59 and 60: специален случай н
- Page 61 and 62: за нещо конкретно,
- Page 63 and 64:
това може да се зак
- Page 65 and 66:
валд и на моите оти
- Page 67 and 68:
безрезервно постан
- Page 69 and 70:
един особен случай
- Page 71 and 72:
Г. Ч Е Т В Ъ Р Т ОНяко
- Page 73 and 74:
ността. Но когато в
- Page 75 and 76:
ката е станала вече
- Page 77 and 78:
то. Едно действител
- Page 79 and 80:
на света. Сега беше
- Page 81 and 82:
вежда. Който търси
- Page 83 and 84:
противоположностт
- Page 85 and 86:
опитност, на не го т
- Page 87 and 88:
както и за етиката
- Page 89 and 90:
възгледи, които не
- Page 91 and 92:
фията ще бъде да ра
- Page 93 and 94:
било така, тогава н
- Page 95 and 96:
даване на изживяно
- Page 97 and 98:
обяснено", той не ще
- Page 99 and 100:
къв физически чове
- Page 101 and 102:
тата на техните мин
- Page 103 and 104:
нования за предпол
- Page 105 and 106:
своите минали съще
- Page 107 and 108:
познание да отрече