превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може дазастане на подобаващо място със своята работа. Тук духовните науки /историята,историята на културата и историята на литературата/ трябва да сенамесят косвено, като посредници. В духовните науки човекът има работасъс своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,наизкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта надуховните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къдего е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вечесъздадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябвада намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движениетона света. Човек трябва да познава света на духа и според това познаниеда определя своето участие в него.В предговора към първи том на своята книга "Картини на германскотоминало" Густав Фрайтаг казва: "всички велики творения на силата на народа,наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас невече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висшживот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епохаобгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите. . . Така,без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа нанарода . . . Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, кактоволевата сила на един мъж. Свободното, разбираемото в историята е застъпеноот мъжа, силата на народа действува непрестанно с тъмната ПРИНУДАна една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа,той би от крил,че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждаватонази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнаниеи би видял, как ТОВА, което той счита като душа на народа, като тъмнапринуда, произтича от свободното действие на човека.Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значениеи нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, еднаскрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявятсвоята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговотодействие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ.Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място.Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижиза това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие. Държаватае формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.Етнографията и науката за държавата притежават начина за изследване, доколкотоотделната личност може да се прояви по съответния за нея начинсред държавата Конституцията трябва да произтича от най-вътрешнатасъщност на един народ. Характерът на народа изразен в отделни изречения,това е най-добрата конституция на народа. Ръководителят на държава-12