превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

шение съществува между мене и природата? А това не значи нищо другоосвен: как мога за да се доведа сам до едно отношение към стоящата срещумене природа? Как мога да изразя това отношение според живеещи- те вмене потребности? Аз живея в идеи; каква идея отговаря на приро- дата,как мога аз да изразя като идея това, което съзерцавам като природа? Честопъти става така, че сами си затваряме пътя за един задоволителен отговорчрез едно погрешно поставяне на въпроса. Обаче един правилен въпрос евече половин отговор.Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквитому ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите нанещата. Науката започва именно там, където започва мисленето. В нейнитерезултати се крие под формата на идейна необходимост това, което засетивата се явява само като редуване на фактите. Тези резултати са самопривидно последният продукт на гореописания процес: всъщност те саонова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена. Къде сеявяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме,тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхнатаидейна необходимост върху цялата вселена.Можем да изходим от където и да е; когато имаме достатъчно духовна сила,ние срещаме накрая и д е я т а.Като не зачита изцяло това, модерната физика стига до цяла редица отгрешки. Тук ще посоча като пример само една от тези грешки.Да вземем дефиницията,която физиката дава обикновено на едно от "общитесвойства на телата": инертността. Тя е дефинирана обикновено кактоследва: никое тяло не може да измени състоянието на движение, в което сенамира, без една външна причина. Тази дефиниция събужда пред- ставата,като че понятието за инертното в себе си тяло е абстрахирано от света наявленията. И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към саматасъщност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко сглавата надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата същотака. Обаче това е съвсем неправилно. Понятието за едно инертно тялосе ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, коетое разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такиватела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам,че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически илидруги процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите,които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за даопосредствуват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредницине могат да ми се представят освен процеси на движение или електрическитокове или химически изменения. Същия резултат би трябвалода получа ако бих могъл да изследвам по-нататъшното посредничество от44