шение съществува между мене и природата? А това не значи нищо другоосвен: как мога за да се доведа сам до едно отношение към стоящата срещумене природа? Как мога да изразя това отношение според живеещи- те вмене потребности? Аз живея в идеи; каква идея отговаря на приро- дата,как мога аз да изразя като идея това, което съзерцавам като природа? Честопъти става така, че сами си затваряме пътя за един задоволителен отговорчрез едно погрешно поставяне на въпроса. Обаче един правилен въпрос евече половин отговор.Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквитому ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите нанещата. Науката започва именно там, където започва мисленето. В нейнитерезултати се крие под формата на идейна необходимост това, което засетивата се явява само като редуване на фактите. Тези резултати са самопривидно последният продукт на гореописания процес: всъщност те саонова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена. Къде сеявяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме,тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхнатаидейна необходимост върху цялата вселена.Можем да изходим от където и да е; когато имаме достатъчно духовна сила,ние срещаме накрая и д е я т а.Като не зачита изцяло това, модерната физика стига до цяла редица отгрешки. Тук ще посоча като пример само една от тези грешки.Да вземем дефиницията,която физиката дава обикновено на едно от "общитесвойства на телата": инертността. Тя е дефинирана обикновено кактоследва: никое тяло не може да измени състоянието на движение, в което сенамира, без една външна причина. Тази дефиниция събужда пред- ставата,като че понятието за инертното в себе си тяло е абстрахирано от света наявленията. И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към саматасъщност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко сглавата надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата същотака. Обаче това е съвсем неправилно. Понятието за едно инертно тялосе ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, коетое разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такиватела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам,че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически илидруги процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите,които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за даопосредствуват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредницине могат да ми се представят освен процеси на движение или електрическитокове или химически изменения. Същия резултат би трябвалода получа ако бих могъл да изследвам по-нататъшното посредничество от44
сетивния орган до централното място в мозъка. Това, което е опосредствуванопо целия този път, е въпросното възприятие на червено. Как това възприятиесе представя в определена вещ, която стои на пътя от възбужданетодо възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ.Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче некато такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството напредмета, който се намира на онова място.От това следва обаче една истина, която е в състояние да хвърли светлинавърху цялата теоретическа основа на физиката и физиологията. Какво научавамаз от изследването на една вещ, която е обхваната от един процес,който в моето съзнание се явява като усещане? Аз не научавам повече, асамо начина, как въпросната вещ отговаря на действието, което изхожда отусещането, или с други думи: как се проявява една усещане в някой предметна пространствено-временния свят. Не само че един такъв пространствено-времененпроцес не е причината, която събужда в мене усещането, анапротив, истината е съвършено друга: пространствено-временният процесе следствието на усещането в една пространствено-временно разпрострянавещ. Аз мога да включа по воля още много неща по пътя от възбудителя довъзприемателния орган: при това във всяка едно от тези неща ще става самоонова, което може да стане по силата на неговата природа. Затова пъкусещането остава онова, което се проявява във всички тези процеси.Следователно в надлъжните трептения на въздуха при опосредствуванетона звука или в хипотетичните осцилации на етера при опосредствуванетона светлината не трябва да виждаме нищо друго освен начина, по който съответнитеусещания могат да се явят в една среда, която по своята природае способна само да се разредява или сгъстява съответно да проявява трептящидвижения. Самото усещане като такова аз не мога да намеря в тозисвят, защото то просто не може да бъде там. Обаче във въпросните процесиаз нямам дадено обективното на процесите на усещането, а една формана тяхната изява.А сега нека се запитаме: от какво естество са тези процеси, които служаткато посредници на възприятието, на усещането? Нима ние ги изследваме сдруги средства освен с помощта на сетивата? Нима мога аз да изследваммоите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива? Нима перифернияткрай на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрезнещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективнои еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да сеприеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно.Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателнияорган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване отедно възприятие към друго. "червеното" съществува за нас като онова45
- Page 1 and 2: превод от немски: Д
- Page 3 and 4: 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ Н
- Page 5 and 6: създава произведен
- Page 7 and 8: Когато нашата теор
- Page 9 and 10: при действието от е
- Page 11 and 12: две сфери: в едно уч
- Page 13 and 14: та трябва да проучи
- Page 15 and 16: това една дълбока р
- Page 17 and 18: куството ние вижда
- Page 19 and 20: знаем нищо. Ние не с
- Page 21 and 22: пен по-нататък в по
- Page 23 and 24: именно, че ще можем
- Page 25 and 26: още има философи, к
- Page 27 and 28: защото тя е празния
- Page 29 and 30: 12. Г Ь О Т Е И М А Т Е
- Page 31 and 32: между величини и чи
- Page 33 and 34: тъчно да види тук г
- Page 35 and 36: север на Германия п
- Page 37 and 38: предвидена с един с
- Page 39 and 40: ловено от субекта,
- Page 41 and 42: присъединят към на
- Page 43: жен процес, произве
- Page 47 and 48: държанието на усещ
- Page 49 and 50: Светът на това, кое
- Page 51 and 52: С това е разкрита п
- Page 53 and 54: отделно, изолирано
- Page 55 and 56: възможно. Те биха с
- Page 57 and 58: ти. Два фактора, кои
- Page 59 and 60: специален случай н
- Page 61 and 62: за нещо конкретно,
- Page 63 and 64: това може да се зак
- Page 65 and 66: валд и на моите оти
- Page 67 and 68: безрезервно постан
- Page 69 and 70: един особен случай
- Page 71 and 72: Г. Ч Е Т В Ъ Р Т ОНяко
- Page 73 and 74: ността. Но когато в
- Page 75 and 76: ката е станала вече
- Page 77 and 78: то. Едно действител
- Page 79 and 80: на света. Сега беше
- Page 81 and 82: вежда. Който търси
- Page 83 and 84: противоположностт
- Page 85 and 86: опитност, на не го т
- Page 87 and 88: както и за етиката
- Page 89 and 90: възгледи, които не
- Page 91 and 92: фията ще бъде да ра
- Page 93 and 94: било така, тогава н
- Page 95 and 96:
даване на изживяно
- Page 97 and 98:
обяснено", той не ще
- Page 99 and 100:
къв физически чове
- Page 101 and 102:
тата на техните мин
- Page 103 and 104:
нования за предпол
- Page 105 and 106:
своите минали съще
- Page 107 and 108:
познание да отрече