превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

беше пренебрегната. Трябваше първо да бъдат проучени причините за нейнотозападане от специалисти и след това да се направи всичко възможноза съживяването на предприятието. В тази работа Гьоте стоеше до херцогаКарл Август. Той движеше работата най-енергично. Това го доведе честопъти в мините от Илменау. Той искаше сам да се запознае точно със състояниетона нещата. Той беше за първи път в Илменау през май 1776 годинаи след това още често пъти.След тази практическа грижа в него възникна научната потребност да сезапознае по-отблизо със законите на онези явления, които беше в състояниеда наблюдава там. Широкият възглед за природата, който се разви внеговия дух до все по-голяма яснота* /*виж статията "Природата"; Ест.Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което сепростираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегналав Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребноств сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главнотоседи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерескъм едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото товаможе да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьотеподробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието.В статията "Природата" ние четем: "тя живее само в деца, а майката,къде е тя?" Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото,а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст"/"наблюдавай всяка действуваща сила и семена"/. Така също за него това,което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство,за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което тойпише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "произведения- та наприродата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевявацялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата,става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца. В тозисмисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "великатаи красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетенасамо тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченоствърху безкрайните същества." Същата тенденция намираме ивъв "Вилхелм Майстер": "ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатиникато букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи ибих могъл да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това ?"Така ние виждаме поета от края на 70-те години постоянно полагащ усилияда разчете писмеността. Неговият стремеж беше да се издигне до един такъввъзглед, че това, което виждаше отделно,да му се яви в неговата вътрешна,необходима връзка. Неговият метод беше "развиващият се, разгръщащиятсе, а съвсем не групиращият, подреждащият". За него не е доста-32