превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

според тяхното находище, което хвърля светлина върху тяхното възникване,а напротив според случайни външни признаци. Не, изследователят прависъвършената система, а това е направила самата природа.Трябва да се запомни, че Гьоте е виждал в цялата природа едно великоцарство, една хармония. Той твърди, че всички природни неща са одушевениот една тенденция. Ето защо това, което е от също естество, трябвашеда се яви за него обусловено от същата закономерност. Той не можеше дадопусне, че в геологическите явления, които не са нищо друго освен неорганичнисъщества, се проявяват други двигателни пружини отколкото в останалатанеорганична природа. Разпростирането на неорганичните законина действие върху геологията е геологическо дело на Гьоте. Този бешепринципът, който го ръководеше при обяснението на планините на Бохемияи при обяснението на явленията наблюдавани при храма на Серапис вПуцуола. Чрез това той се стараеше да внесе принцип в мъртвата земнакора, като си я представяше възникнала чрез онези закони, които ние постоянновиждаме да действуват пред нашите очи при физическите явления.Геологическите теории на един Хутон* /*Джеимс Хутон, 3. 6. 1726- 26.5.1797 г./, на Ели дьо Бомон* /*Жан Бапт. Ели дьо Бомон, 25. 9. 1798-22. 9.1874 г./ му бяха извънредно противни. Какво можеше той да предприеме собяснения,които нарушават всякакъв ред на природата? Банално е, когатотака често чуваме фразата, че теорията на повдигането и потъването и т.н.е противоречала на Гьотевата спокойна натура. Не, тя противоречеше нанеговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да явключи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължитой, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалнатагеология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, чевкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходимавръзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях ощекато за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователносттав закономерността на природата. Гьоте можеше да намериедно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществувашеедна проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият тозипринцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за леденатаепоха* /* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение напоявяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Тойтрябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени тампри буйните революционни процеси станали в планините, които са разположенидалече назад в страната, защото това обяснение извеждаше единфакт на природата не от съществуващите, действуващи природни закони,даже чрез едно пренебрегване на тези закони. Той допускаше, че някога34