според тяхното находище, което хвърля светлина върху тяхното възникване,а напротив според случайни външни признаци. Не, изследователят прависъвършената система, а това е направила самата природа.Трябва да се запомни, че Гьоте е виждал в цялата природа едно великоцарство, една хармония. Той твърди, че всички природни неща са одушевениот една тенденция. Ето защо това, което е от също естество, трябвашеда се яви за него обусловено от същата закономерност. Той не можеше дадопусне, че в геологическите явления, които не са нищо друго освен неорганичнисъщества, се проявяват други двигателни пружини отколкото в останалатанеорганична природа. Разпростирането на неорганичните законина действие върху геологията е геологическо дело на Гьоте. Този бешепринципът, който го ръководеше при обяснението на планините на Бохемияи при обяснението на явленията наблюдавани при храма на Серапис вПуцуола. Чрез това той се стараеше да внесе принцип в мъртвата земнакора, като си я представяше възникнала чрез онези закони, които ние постоянновиждаме да действуват пред нашите очи при физическите явления.Геологическите теории на един Хутон* /*Джеимс Хутон, 3. 6. 1726- 26.5.1797 г./, на Ели дьо Бомон* /*Жан Бапт. Ели дьо Бомон, 25. 9. 1798-22. 9.1874 г./ му бяха извънредно противни. Какво можеше той да предприеме собяснения,които нарушават всякакъв ред на природата? Банално е, когатотака често чуваме фразата, че теорията на повдигането и потъването и т.н.е противоречала на Гьотевата спокойна натура. Не, тя противоречеше нанеговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да явключи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължитой, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалнатагеология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, чевкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходимавръзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях ощекато за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователносттав закономерността на природата. Гьоте можеше да намериедно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществувашеедна проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият тозипринцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за леденатаепоха* /* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение напоявяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Тойтрябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени тампри буйните революционни процеси станали в планините, които са разположенидалече назад в страната, защото това обяснение извеждаше единфакт на природата не от съществуващите, действуващи природни закони,даже чрез едно пренебрегване на тези закони. Той допускаше, че някога34
север на Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хилядастъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и чевъпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се естопил. С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни занашия опит закони. В това изтъкване на една всеобща природна закономерносттрябва да търсим значението на Гьоте за геологията.КАК той обяснява планината Камер, дали със своето мнение върху Карлбадскияводоскок е налучкал правилното, това има малко значение. "тук нестава дума за мнение, което трябва да се прокара, а за един метод, койтотрябва да бъде предаден, с който всеки един може да си служи като с едининструмент, според неговата природа”* /*Гьоте до Хегел, 7.10.1820 г./".14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА Г Ь О Т ЕСъщо както по отношение на геологията, греши се и по отношение наметеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнали търсим в него главното* /*Виж "Опит за една теория на времето;раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити неса никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върхунамерението. Неговото мислене беше винаги на сочено към това, да намерисъдържателната* /*Виж "Значително съдействие чрез една единственадума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулираот вътре. Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно,случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразнос неговото схващане. Когато се натъкваше на някое явление, той търсешевсичко сродно с него, всички факти, които принадлежаха на същиякръг; така щото пред него заставаше едно цяло, една целокупност. Вътре втози кръг трябваше тогава да бъде намерен един принцип, който правешевсяка правилност, даже целия кръг на сродните явления да се явят като еднанеобходимост. За него не беше природосъобразно да обяснява явлениятана този кръг прибягвайки до отношения намиращи се вън от него. Тукние имаме ключа за принципа, който той поставяше в метеорологията."Цялата недостатъчност, да приписваме такива постоянни явления на планетите,на луната, на един непознат отлив и прилив на атмосферата, се чувствувашевсе повече всеки ден* /*Виж "Опит за една теория на времето";цит. на др. място, стр.396/. "Обаче ние отхвърлихме всички подобни явления;явленията на времето на земята ние не считаме нито за космически,нито за планетарни, а според нашите предсилки трябва да ги обясним зачисто земни* /*Цит. на др. място, раздел "Увод и общи положения", стр.378 съотв. стр.376 и следв./ Той искаше да свърже атмосферните явления стехните причини, които считаше, че се намират в самата същност на Земята.Първо се касаеше за това, да се намери точката, където непосредствено35
- Page 1 and 2: превод от немски: Д
- Page 3 and 4: 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ Н
- Page 5 and 6: създава произведен
- Page 7 and 8: Когато нашата теор
- Page 9 and 10: при действието от е
- Page 11 and 12: две сфери: в едно уч
- Page 13 and 14: та трябва да проучи
- Page 15 and 16: това една дълбока р
- Page 17 and 18: куството ние вижда
- Page 19 and 20: знаем нищо. Ние не с
- Page 21 and 22: пен по-нататък в по
- Page 23 and 24: именно, че ще можем
- Page 25 and 26: още има философи, к
- Page 27 and 28: защото тя е празния
- Page 29 and 30: 12. Г Ь О Т Е И М А Т Е
- Page 31 and 32: между величини и чи
- Page 33: тъчно да види тук г
- Page 37 and 38: предвидена с един с
- Page 39 and 40: ловено от субекта,
- Page 41 and 42: присъединят към на
- Page 43 and 44: жен процес, произве
- Page 45 and 46: сетивния орган до ц
- Page 47 and 48: държанието на усещ
- Page 49 and 50: Светът на това, кое
- Page 51 and 52: С това е разкрита п
- Page 53 and 54: отделно, изолирано
- Page 55 and 56: възможно. Те биха с
- Page 57 and 58: ти. Два фактора, кои
- Page 59 and 60: специален случай н
- Page 61 and 62: за нещо конкретно,
- Page 63 and 64: това може да се зак
- Page 65 and 66: валд и на моите оти
- Page 67 and 68: безрезервно постан
- Page 69 and 70: един особен случай
- Page 71 and 72: Г. Ч Е Т В Ъ Р Т ОНяко
- Page 73 and 74: ността. Но когато в
- Page 75 and 76: ката е станала вече
- Page 77 and 78: то. Едно действител
- Page 79 and 80: на света. Сега беше
- Page 81 and 82: вежда. Който търси
- Page 83 and 84: противоположностт
- Page 85 and 86:
опитност, на не го т
- Page 87 and 88:
както и за етиката
- Page 89 and 90:
възгледи, които не
- Page 91 and 92:
фията ще бъде да ра
- Page 93 and 94:
било така, тогава н
- Page 95 and 96:
даване на изживяно
- Page 97 and 98:
обяснено", той не ще
- Page 99 and 100:
къв физически чове
- Page 101 and 102:
тата на техните мин
- Page 103 and 104:
нования за предпол
- Page 105 and 106:
своите минали съще
- Page 107 and 108:
познание да отрече