превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

като нещо предхождащо фактите. Но тогава той се нуждае от едно съществуване,което надживява промените. Като такова съществуване той схващанеразрушимата материя. С това той си е създал нещо, над което времетоняма никаква сила, нещо постоянствуващо във всяка промяна. Но всъщносттой е показал само своята неспособност да проникне от временнотоявление на фактите до тяхната същност, която няма нищо общо с времето.Мога ли аз да кажа за същността на един факт: тя се ражда и умира? Аз могасамо да кажа, че нейното съдържание обуславя едно друго съдържание иче тогава това обуславяне се явява като редуване на времето /като протичанена времето/. Същността на дадено нещо не може да бъде разрушена;защото тя е вън от всякакво време и обуславя това време. С това ние хвърлихмесветлина върху две понятия, за които може да се намери още малкоразбиране, върху същността и явлението. Който схваща нещата както ниеги схващаме, той не може да търси доказателства за неразрушимостта насъщността на дадено нещо, защото разрушението включва в себе си понятиетоза време, което няма нищо общо със същността.След гореизложеното можем да кажем: сетивният образ на света е сбор отметаморфозиращи се съдържания на възприятието без някаква стояща натяхната основа материя.Но нашите забележки ни показаха и нещо друго. Видяхме, че не можем даговорим за един субективен характер на възприятията. Когато имаме едновъзприятие, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашияцентрален орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективносттана невъзприеманото бихме могли да посочим към субективносттана възприятието. С това е опроверган субективният характер на света навъзприятията. Светът на възприятието съществува като основа на себе сисъдържание, което предварително няма още нищо общо със субекта иобекта.Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята,което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествявасъс старото, също така неоправдано понятие за веществото наметафизиката. Едно нещо е материята като истински реалното, което стоина основата на явленията, друго нещо е материята като явление, катофеномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. По следнотоне се засяга от него. Защото, когато наричам "материя" това, което изпълвапространството, това е просто една дума за едно явление, на което не можеда се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва ина другите явления. Нужно е само при това да държа постоянно в съзнаниетоси този характер на материята.48