превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение иедно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение къмфилософите. За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научнипреговори със съвременните му философи. На млади години на поетаму се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спинозаи Джордано Бруно. Знаменателно е, че и с двамата философи той сезапознава първо чрез съчинения на техните противници и въпреки това обстоятелствотой позна, че техните учения отговаряха на неговата природа.Особено при неговите отношения към ученията на Джордано Бруно ниевиждаме потвърдено казаното от нас. Той се запознава с него от речника наБейл, където той е остро нападан. И Гьоте получи от него толкова дълбоковпечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно вонези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /*Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./. В своите дневници игодишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал сДжордано Бруно. И този път впечатление то е мощно и в много от стихотворениятародили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързанис философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като чеГьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата,за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира,че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато вършитова с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум катосъздател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник,който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричинатана всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битиетой да не участвува любвеобилно. "Колкото и малко и незначително дабъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*ДжорданоБруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански ипредвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за даденонещо тогава, когато виждаме, как то е било поставено на своето мястоот всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашияпоглед. Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защотосетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мироваИДЕЯ, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаметака, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после дани се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ниетрябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намериу Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и същосетиво цветовете е звуците, така също ние не виждаме с едно и също окоосновата на изкуството и основата на природата", защото основата на из-16