превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

то се абстрахираме от изпълващия я свят на идеята? Тя е едно деятелносъществуване. Който би я схванал по друг начин: като мъртво, недейственоприродно произведение, той би я поставил наравно с камъните от улицата.Това деятелно съществуване е обаче една абстракция, то не е нещодействително. То не може да бъде уловено, няма съдържание. Ако искамеда го уловим, ако искаме едно съдържание, тогава получаваме намиращиясе в действие свят на идеите. Наред с идеята Едуард фон Хартман прави оттази абстракция един втори учредяващ света принцип. Обаче тя не е нищодруго освен самата идея, само че в друга форма на изява. Воля без идея бибила нищо. Същото не може да се каже за идеята, защото дейността е единнеин елемент, докато тя е носеща себе си същност.Това можем да кажем като характеристика на човешката дейност. Ние преминавамекъм една нейно втора отличителна черта, която се налага по необходимостот казаното до тук. Обяснението на един процес в природата еедно намиране на условията на този процес: едно търсене на произвеждащияфактор към даденото произведение. Когато имам възприятие за еднодействие /следствие/ и търся към него причината, тези две понятия съвсемне са достатъчни за моята потребност да обясня нещата. Аз трябва да стигнадо законите, според които ТАЗИ причина произвежда ТОВА действие.Това не е така при човешката деятелност. Тук самата закономерност, коятообуславя едно явление, влиза в действие; това, което създава едно произведение,се явява само на арената на действието. Ние имаме работа с еднопроявяващо се съществуване, при което можем да останем, при което нямаменужда да питаме за условия лежащи по-дълбоко. Ние сме разбралиедно произведение на изкуството, когато познаваме идеята, която е въплътенав него; нямаме нужда да питаме за една по-нататъшна закономернавръзка между идея /причина/ и произведение /следствие/. Ние разбирамедействието на един държавник, когато познаваме неговите намерения/идеи/; нямаме нужда да отидем по-нататък от това, което се показва в явлението.Следователно процесите на природата се различават от действиятана хората чрез това, че при първите законът трябва да се счита катообуславящата причина на появяващото се съществуване, докато при вторитесамото съществуване е закон и се явява обусловено от нищо другоосвен от самото себе си. Чрез това всеки природен процес се разлага на нещообуславящо и нещо обусловено и последното следва по необходимостот първото, докато човешката дейност обуславя само себе си. А това е действиетосъс свобода. Когато намеренията на природата, които стоят зад явлениятаи ги обуславят, влизат в човека, те самите стават явления; но сегате са така да се каже със свободен тил. Ако всички процеси на природатаса само прояви на идеята, то човешкото действие е самата действуващаидея.6