превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

онези елементи които се обуславят по необходимост помежду си, и да гипоставим като първични явления. Към тях трябва да прибавим след товаонези условия, които стоят в едно по-далечно отношение с първите, за давидим, как те изменят първоначалните явления.Това е отношението на науката към света на явленията: в този последнияявленията се явяват изцяло като изведени, поради което предварително санеразбираеми; в науката на челно място застават първичните явления, аизведените се явяват като последствие, благодарение на което цялата връзкастава разбираема. Системата на науката се различава от системата наприродата чрез това, че в системата на науката връзката на явленията е установеначрез ума и чрез това е направена разбираема. Науката не трябваникога да прибавя нещо към света на явленията, а тя има задачата само даразкрие забулените връзки. Всяко използуване на ума трябва да се ограничисамо в тази последна работа. Прибягвайки към нещо, което не се показвакато явление, за да обясним явленията, умът и всяка научна работа излизатвън от границите на своето право и на своята власт.Само който схваща безусловната правилност на тези наши изводи, той можеда разбере Гьотевата теория за цветовете. На Гьоте беше съвършеночуждо да размишлява върху това, какво са още възприятията като напримерсветлината, цветът вън от същността, под която те се явяват. Защототой познаваше въпросното право, въпросната власт на разсъдливото мислене.За него светлината беше дадена като усещане. Когато искаше да обяснивръзката между светлина и цвят, това не можеше да стане чрез една спекулация,а само чрез едно първично явление, в което той търсеше необходимотоусловие, което трябва да се прибави към светлината, за да направи дасе роди цветът. НЮТОН също виждаше цветът да се явява във връзка съссветлината, обаче той размишляваше само спекулативно: как се раждацветът от светлината? Това беше присъщо на неговия спекулативен начинна мислене; това не беше присъщо на Гьотевия обективен и правилно разбиращсебе си начин на мислене. Ето защо за него Нютоновото предположение:"светлината е съставена от цветни светлини" трябваше да се яви каторезултат на една неправилна спекулация. Той считаше, че има право дасе изкаже само върху връзката между светлина и цвят при прибавянето наопределено условие, но не и да се произнесе върху самата светлина прибягвайкидо едно спекулативно понятие. Ето защо неговото изречение: "Светлинатае най-простата, най-неразложената, най-хомогенната същност, коятопознаваме. тя не е съставена от по-прости елементи", изразява неговиявъзглед в това отношение. Всички изказвания върху композицията на светлинатаса само изказвания на ума върху едно явление. Обаче властта наума се простира само над изказвания върху връзката на явленията.50