превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

се изразява обуславящата всичко основна закономерност. Тази точка Гьотесчиташе също като първично явление и се стремеше да свърже всичко другос нея. Покачването и понижението на барометъра, това се стремеше тойда проследи и в това мислеше, че долавя една правилност. Той проучи таблицатана Шрьон* /*Цит. на др. място, стр.378 съотв. стр.376 и следв./ инамери, "че въпросното покачване и понижение на различни места на наблюдение,разположени по-близо и по-далече, също така на различни дължини,ширини и височини показват почти един успореден ход* /*Цити. надр. място, раздел "Барометър", стр.379./". Тъй като това покачване и понижениему се явяваше непосредствено и като явление на тежестта, той вярваше,че познава в измененията на барометъра един непосредствен израз закачеството на гравитацията. Обаче в това обяснение на Гьоте не трябва даприбавяме нищо по-нататък. Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези.Той не искаше да д остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемоявление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешнатаестествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естественоостаналите атмосферни явления. За това явление той беше намерил вучението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите сеформации в определени основни състояния и така това, "което живее ведно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсешесамо още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формитена облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", зада обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Кактотам за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните"свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка,за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва дазапомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такаванишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието,че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително засетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснениетосъществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения наГьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които гокритикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма надействителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са гооборили. Обаче онази форма на действителността, която той поставяше наосновата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение непознава. Ето защо от тази страна Гьоте трябва да му остане чужд.15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМТова изложение не е написано поради причината, че в едно издание наГьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете,36