превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

будата за своите действия не като идеал, който той сам си поставя, а катозаповед на мировия Ръководител; тук отново неговата дейност не е необусловена,а обусловена. Човекът би се чувствувал не като със свободентил, а като зависим, като средство за намеренията на една по-висша Сила.Видяхме, че догматизмът се състои в това, че основанието, защо дадено нещое истинно, се търси в нещо намиращо се вън от нашето съзнание, в нещонедостъпно /транссубективно/, противоположно на мнението, коетосчита едно съждение за вярно заради това, че основанието за него се намирав живеещите в съзнанието, във вливащите се в съждението понятия.Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят,той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо катоистинно, е нещо различно от това, защото е обективно истинно. Така истинатасе схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, коетов науката е догмата. Човекът действува, когато търси подбудите за своетодействуване в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него;той си представя една норма, която е предписана за неговото дей- ствиеотвън. Той действува по дълг. Да се говори за дълг има смисъл само притова схващане. Ние трябва да чувствуваме подбудата отвън и да признаемнеобходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действуваме подълг. Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действиетам, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ниезнаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с тозисвят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с товатрябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деяниетопроизтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тазигледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговатадействителност е за него една потребност. Той действува затова, защото готласка един вътрешен /собствен/ порив, а не една външна сила. Обектът нанеговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълватака, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашатадейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежада дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност,трябва да бъде изживяно в идеята. Тогава ние не действуваме подълг, не действуваме следвайки един инстинкт, а действуваме от любовкъм обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие. Представяйкиси обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с негодействие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса,който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далеченповод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а зарадинещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнилиедно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително8