превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

си, нищо чрез едно друго същество. Той трябва да черпи всичко от самиясебе си; следователно и извора на неговото блаженство. Ние познахме, чене може да става дума за една сила, която да направлява човека, която даопределя посоката и съдържанието на неговото съществуване. Ето защо,ако човек трябва да постигне блаженство, това може да стане само чрез самиянего. Както е вярно, че една външна сила не ни предписва нормите нанашето действуване, също така вярно е, че една такава сила не предава нанещата способността те да събуждат в нас чувството на задоволство, аконие самите не сторим това. Удоволствие и не удоволствие има за човека самотогава, когато той самият влага първо в предметите способността те дасъбуждат в него тези чувства. Един Творец, който да определя отвън това,което трябва да ни достави удоволствие или неудоволствие, би ни водилкато с ремък за деца.С това е отхвърлен всеки оптимизъм и песимизъм. Оптимизмът приема, чесветът е съвършен, че той трябва да бъде за човека източник на най-висшезадоволство. Но ако такъв трябва да бъде случаят, тогава би трябвало първочовек да развие в себе си онези потребности, чрез които той добива товазадоволство. Той трябва да добие от предметите това, което желае. Песимизмътвярва, че устройството на света е такова, че той винаги оставя хоратанезадоволени, че те никога не могат да бъдат щастливи. Какво жалкосъздание би бил човекът, ако природата би му предлага задоволяванеотвън! Всяко оплакване от едно съществуване, което не ни задоволява, всякооплакване от този суров свят трябва да изчезне пред мисълта, че някаквасила на света не би могла да ни задоволи, ако ние самите не предадем оназивълшебна сила, чрез която тя ни издига, радва ни. Ние трябва да намеримзадоволство от това, в което сме превърнали нещата, от нашите собственитворения. Само това е достойно за свободни същества.11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИКогато се говори за влиянието на по-стари и съвременни мислители върхуразвитието на Гьотевия дух, това не може да става в смисъла, че той е образувалсвоите възгледи на основата на техните учения. Начинът, по койтотой трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително изграденкато заложба в неговата природа. А именно тази заложба е съществувалаот най-ранна младост в неговото същество. По отношение на това тойостана след това подобен на себе си през целия си живот. Съществуватпредимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук. Първатахарактерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всякобитие. В последна сметка това е вярата в идеята. Предчувствието на нещопо-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме могли да наречем14