те глави, за да види след това в истинска светлина, изхождайки от тазиоснова, Гьотевите обяснения.16.Г Ь О Т Е КАТО М И С Л И Т Е Л И И З С Л Е Д О В А Т Е Л1.ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКААко не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когатовярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани.Съждението, което при нарушаващата днес насока в естественитенауки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъдесъмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантскияопит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който евече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледаси презрението на всички онези, които днес считат себе си за единственопризвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва даси призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновениясмисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения.Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и порадитова зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" всмисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не предиотдавна изживяхме един забележи телен случай. Едуард Фон Хартман издадесвоята книга "Философия на Несъзнателното". Днес на самия остроуменавтор на тази книга ни най-малко не би му хрумнало да отрича нейнитенесъвършенства. Обаче насоката на мисълта, пред която се намираметук, е една проникваща, отиваща до основата на нещата. Ето защо книгатазавладя силно всички духове, които чувствуват нужда от по-дълбоко познание.Обаче тя кръстоса пътищата на учените естественици, които напипватсамо повърхността на нещата. Всички тези учени се надигнаха срещунея. След като различните нападки от тяхна страна останаха почти без ефект,излезе едно съчинение от един анонимен автор: "Несъзнателното отгледна точка на физиологията и на теорията на произхода" /1872 г./, коятоизложи с цялата критична острота, която бихме могли да си представим,всичко против новооснованата философия, което може да се каже противнея от гледна точка на модерната естествена наука. Тази книга предизвикаголяма сензация. Привържениците на съвременното направление бяха донай-висока степен доволни от нея. Те публично признаха, че авторът е едниот техните и обявиха неговите изложения като техни. Но какво разочарованиетрябваше да изпитат те! Когато авторът действително назова себеси, това беше Едуард Фон Хартман. С това обаче е доказано с убедителнасила едно нещо: не е непознаването на резултатите на природоизследването,не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духовестремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се40
присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господствуваща.А това е познанието, че пътищата на тази насока не са правилни. Зафилософията не е трудно, да застане за опит на становището на съвременниявъзглед за природата. Това показва неопровержимо Едуард фон Хартманчрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда. Това изнесохв по-горенаправеното от мене твърдение, че и за мене не е трудно да синаправя сам възраженията, които могат да се повдигнат против моитеизложения.Днес се счита за дилетант всеки един, който въобще взема сериозно философскоторазмишление върху същността на нещата. Да има някой единсветоглед, това за нашите съвременници с "механистично" или за онези с"позитивистично" разбиране е една идеалистична приумица. Това мнениестава разбираемо, когато виждаме, в какво безпомощно непознаване се намираттези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитанивърху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху"природата на атомите" или т.н. При тези примери човек може да направиистински изследвания върху дилетантското третиране на такива решаващивъпроси на науката.Човек трябва да има смелостта да си признае всичко това по отношение насъвременната естествена наука, въпреки великите и достойни за удивлениепостижения, които същата естествена наука е отбелязала в областта натехниката. Защото тези постижения нямат нищо общо с истинската потребностот познание на природата. Ние можахме да констатираме при съвременници,на които дължим открития, значението на които за бъдещето ощене може да се предчувствува, че на тях им липсва една по-дълбока научнапотребност. Едно нещо е да наблюдаваш процесите на природата, за дапоставиш нейните сили в служба на техниката, друго нещо е с помощта натези процеси да се стремиш да вникнеш по-дълбоко в същността на действиетона природата. Истинската наука съществува само там, където духъттърси задоволяване на своите потребности без външна цел.Истинската наука в по-висш смисъл има работа само с идейните обекти;тя може да бъде само идеализъм. Защото тя има своята последна основа впотребности, които произхождат от духа. Природата събужда в нас въпроси,проблеми, които се стремят към решение. Обаче тя не може сама да доставитова решение. Само обстоятелството, че с нашата познавателна способностсрещу природата застава един по-висш свят, това създава също повисшиизисквания. Едно същество, на което не би била присъща тази повисшаприрода, за него не биха възникнали тези проблеми. Ето защо те немогат да получат отговор от никаква друга инстанция освен отново от тазипо-висша природа.41
- Page 1 and 2: превод от немски: Д
- Page 3 and 4: 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ Н
- Page 5 and 6: създава произведен
- Page 7 and 8: Когато нашата теор
- Page 9 and 10: при действието от е
- Page 11 and 12: две сфери: в едно уч
- Page 13 and 14: та трябва да проучи
- Page 15 and 16: това една дълбока р
- Page 17 and 18: куството ние вижда
- Page 19 and 20: знаем нищо. Ние не с
- Page 21 and 22: пен по-нататък в по
- Page 23 and 24: именно, че ще можем
- Page 25 and 26: още има философи, к
- Page 27 and 28: защото тя е празния
- Page 29 and 30: 12. Г Ь О Т Е И М А Т Е
- Page 31 and 32: между величини и чи
- Page 33 and 34: тъчно да види тук г
- Page 35 and 36: север на Германия п
- Page 37 and 38: предвидена с един с
- Page 39: ловено от субекта,
- Page 43 and 44: жен процес, произве
- Page 45 and 46: сетивния орган до ц
- Page 47 and 48: държанието на усещ
- Page 49 and 50: Светът на това, кое
- Page 51 and 52: С това е разкрита п
- Page 53 and 54: отделно, изолирано
- Page 55 and 56: възможно. Те биха с
- Page 57 and 58: ти. Два фактора, кои
- Page 59 and 60: специален случай н
- Page 61 and 62: за нещо конкретно,
- Page 63 and 64: това може да се зак
- Page 65 and 66: валд и на моите оти
- Page 67 and 68: безрезервно постан
- Page 69 and 70: един особен случай
- Page 71 and 72: Г. Ч Е Т В Ъ Р Т ОНяко
- Page 73 and 74: ността. Но когато в
- Page 75 and 76: ката е станала вече
- Page 77 and 78: то. Едно действител
- Page 79 and 80: на света. Сега беше
- Page 81 and 82: вежда. Който търси
- Page 83 and 84: противоположностт
- Page 85 and 86: опитност, на не го т
- Page 87 and 88: както и за етиката
- Page 89 and 90: възгледи, които не
- Page 91 and 92:
фията ще бъде да ра
- Page 93 and 94:
било така, тогава н
- Page 95 and 96:
даване на изживяно
- Page 97 and 98:
обяснено", той не ще
- Page 99 and 100:
къв физически чове
- Page 101 and 102:
тата на техните мин
- Page 103 and 104:
нования за предпол
- Page 105 and 106:
своите минали съще
- Page 107 and 108:
познание да отрече