Това, което живее в нас като възглед за природата, то ни се явява отнововън, само че разпокъсано,пространствено-временно. Това, което заставасрещу нас отвън като природа, е завършен продукт, то е само обусловеното,втвърдената форма на един жив принцип. Ние не можем да добием тозипринцип отвън чрез опитност. Трябва първо да го създадем в нашата вътрешност."Да философствуваме върху природата, значи първо да създадемприродата", казва нашия философ. Природата като прост продукт /натуранатурата/ ние наричаме природа като обект /единствено с нея се занимававсеки емпиризъм/. Природата като произвеждащ принцип /натуранатуранс/ ние наричаме природа като субект /единствено с нея се занимававсяка теория/*. /*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията,Увод и т.н.; Йена 1799,стр.22/ "Противоположността между емпиризъми наука почива именно на това, че емпиризмът разглежда нейнияобект в битието като нещо завършено и произведено; напротив наукатаразглежда обекта в процес на ставане и като нещо, което тепърва трябва дабъде произведено." Чрез тези идеи, с които Гьоте се запозна отчасти от съчинениятана Шелинг, отчасти от лично общение с философа, поетът отновосе издигна с една степен по-горе. Сега у него се разви възгледът, че неговиятстремеж е да напредва от завършеното, от продукта към ставащото,към произвеждащото. И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг,той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговиятстремеж е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творящаприрода да стане достоен за духовно съучастие в нейните п р о и з в е д е ни я *. /*Естествени Науки І, стр.116/Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна нафилософията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това,което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегелбеше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризиралсполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 годинас думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливонаричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показватеконкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшниначини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичанетака, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, такаподредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайнитезаобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос навеликото духовно разбиране за природата, както считам също въпроснияпът въобще като истински научен път на познанието в тази област.". . "ноако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който еднотака изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа22
именно, че ще можем да използуваме един такъв препарат във философията?!Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно,сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха исветлината, така щото то да стане нещо, което желае този въздух и тазисветлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведемизцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихмеискали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество напротивния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явленияидват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговатапростота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяватдвата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." ТакаХегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва даотиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата нафилософа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловатафилософия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляванетона действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването,от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото,стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложивъв философията нищо друго освен вечния процес, от който произлизавсичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствиена това, което той може да счита като необусловено.Така за Гьоте запознаването с философи и философски направления означаваедно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало внего. За своя възглед той не е добил нищо; на него му са били дадени самосредствата в ръка, да говори върху това, което правеше, което ставаше внеговата душа.Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорниточки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванатипърво само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнасяотрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върхунякои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататъкза неговата апологетика на учението за цветовете. Тук се касае за общотоотношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*. /*Заслужава дабъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечнифилософски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливосъчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философскиТетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм"на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте. Харпф не намирапринципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахмепо-горе, той самият е бил шопенхаурианец. Въпреки това неговитеизложения заслужават внимание./23
- Page 1 and 2: превод от немски: Д
- Page 3 and 4: 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ Н
- Page 5 and 6: създава произведен
- Page 7 and 8: Когато нашата теор
- Page 9 and 10: при действието от е
- Page 11 and 12: две сфери: в едно уч
- Page 13 and 14: та трябва да проучи
- Page 15 and 16: това една дълбока р
- Page 17 and 18: куството ние вижда
- Page 19 and 20: знаем нищо. Ние не с
- Page 21: пен по-нататък в по
- Page 25 and 26: още има философи, к
- Page 27 and 28: защото тя е празния
- Page 29 and 30: 12. Г Ь О Т Е И М А Т Е
- Page 31 and 32: между величини и чи
- Page 33 and 34: тъчно да види тук г
- Page 35 and 36: север на Германия п
- Page 37 and 38: предвидена с един с
- Page 39 and 40: ловено от субекта,
- Page 41 and 42: присъединят към на
- Page 43 and 44: жен процес, произве
- Page 45 and 46: сетивния орган до ц
- Page 47 and 48: държанието на усещ
- Page 49 and 50: Светът на това, кое
- Page 51 and 52: С това е разкрита п
- Page 53 and 54: отделно, изолирано
- Page 55 and 56: възможно. Те биха с
- Page 57 and 58: ти. Два фактора, кои
- Page 59 and 60: специален случай н
- Page 61 and 62: за нещо конкретно,
- Page 63 and 64: това може да се зак
- Page 65 and 66: валд и на моите оти
- Page 67 and 68: безрезервно постан
- Page 69 and 70: един особен случай
- Page 71 and 72: Г. Ч Е Т В Ъ Р Т ОНяко
- Page 73 and 74:
ността. Но когато в
- Page 75 and 76:
ката е станала вече
- Page 77 and 78:
то. Едно действител
- Page 79 and 80:
на света. Сега беше
- Page 81 and 82:
вежда. Който търси
- Page 83 and 84:
противоположностт
- Page 85 and 86:
опитност, на не го т
- Page 87 and 88:
както и за етиката
- Page 89 and 90:
възгледи, които не
- Page 91 and 92:
фията ще бъде да ра
- Page 93 and 94:
било така, тогава н
- Page 95 and 96:
даване на изживяно
- Page 97 and 98:
обяснено", той не ще
- Page 99 and 100:
къв физически чове
- Page 101 and 102:
тата на техните мин
- Page 103 and 104:
нования за предпол
- Page 105 and 106:
своите минали съще
- Page 107 and 108:
познание да отрече