превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

нем за обяснение на неговата закономерност към един външен принцип.Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по другначин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изразиживеещия в него свят.Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните муфилософи, ни е трябва да говорим преди всичко за Кант. Кант се счита всеобщокато основател на днешната философия. По неговата време той предизвикаедно такова мощно движение, че за всеки образован човек бешеедна необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение ставаедна необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно. Защотосъществува една дълбока противоположност между това, коетоКантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин намислене. Можем даже да кажем, че цялото германско мислене протича вдве успоредни направления, едното пропито от Кантовия начин на мисленеи другото, което е и близо до Гьотевото мислене. Но тъй като днес философиятасе приближава все повече до Кант, тя се отдалечава от Гьоте и с товаза нашето време все повече се изгубва възможността да разберем и оценимГьотевия светоглед. Тук ние ще изложим принципите на Кантовото учениедотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте. ЗаКант изходната точка за човешкото мислене е опитността /опитът/, т.е. светътдаден на сетивата /в които е включено и вътрешното сетиво, което нипредава психическите, историческите и т.н. факти/. Тази опитност е едноразнообразие от неща в пространството и от процеси във времето. Далипред мене застава това нещо, дали аз изживявам онзи процес, това е безразлично;би могло да бъде също и другояче. Аз мога да си представя въобще,че цялото разнообразие от неща и процеси го няма, че то не съществува.Но това, което не мога да си представя, че го няма, е пространството ивремето. За мене не може да съществува нищо, което да не бъде пространственои времево. Даже ако съществува нещо безпространствено и безвремево,аз не мога да си представя нищо без време и без пространство. Далипространството и времето са присъщи на нещата, това аз не зная; аз знаясамо, че за мене нещата трябва да се явят в тези форми. Следователнопространство и време са предпоставки на моето сетивно възприятие. Аз незная нищо за вещта в себе си; зная само, как тя трябва да се яви за мене,ако трябва да съществува за мене. С тези принципи Кант въвежда един новпроблем. Той се явява в науката с една нова постановка на въпросите.Вместо да пита както предишните философи: как са устроени нещата?, тойпита: как трябва да ни се явят нещата, за да могат те да станат обект нанашето знание? За Кант философията е науката на условията за възможносттана света като едно човешко явление. За нещата в себе си ние не18