превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ - От Извора

правилно да се каже, че това, което признаваме в едно отношение на даденавещ, може да и бъде отречено в друго отношение. Защото независимо оттова, дали веднъж разглеждам същата вещ под тази гледна точка, а другпът под една друга, все пак тя е едно единно цяло.Представлява една грешка, която се промъква през цялата учебна системана Кант, че той счита сетивното разнообразие като нещо твърдо и вярва, ченауката се състои в това, да доведем това разнообразие в една система. Тойсъвсем не предполага, че разнообразното съвсем не е нещо последно, коетотрябва да преодолеем, ако искаме да го разберем; и поради това за неговсяка теория е само една прибавка, която умът и разумът добавят към опитността.За него идеята не е това, което се явява на разума като по-дълбокатаоснова на дадения свят, когато той е преодолял разположението на повърхносттаразнообразие, а само един методически принцип, според койторазумът подрежда явленията с оглед на техния по-лесен обзор. Ние бихмесгрешили според Кантовия възглед, ако бихме разглеждали нещата катоизведими от идеята; според неговото мнение ние можем да подредим нашитеопитности само така, като че те произхождат от едно единство.Според Кант ние няма ме никакво предчувствие за основата на нещата, за"вещта в себе си". Нашето знание за нещата съществува само по отношениена самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност. Гьоте неможеше да добие много от този възглед върху света. За него разглежданетона нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно,нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашеточувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещоповече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас.В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определеназадачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, даннитеза обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, коитонаблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбокатапротивоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докатопри Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субектаи обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта,при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъжданеот кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици наКант: "те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да мибъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от КантоватаКритика на разсъдъчната способност* /*Шелинг, Първи очерк наедна система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.Гьоте е бил несравнимо повече подпомогнат във философско отношение отШилер отколкото от Кант. Чрез Шилер той бе доведен именно с една сте-20