Декларация за оригиналност - МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ...

двустранна, левостранна, десностранна е в унисон с литературните данни -
в нашия материал най-често се срещат левостранните форми - 44%,
последвани от десностранните локализации - 37% и двустранните форми -
19%. Минков обобщава данните съответно 50%, 41% и 9%. Конгениталният
мегауретер, в нашата група, сме наблюдавали в 43% вляво, в 32% вдясно и
в 25% двустранно. Други автори съобщават различна честота: най-висок
процент за двустранните форми - 43%, последвани от левостранна
локализация - 36% и двустранно - 21%. Децата с мегауретери по-големи от
2-ра степен подлежат на оперативно лечение. Оперативната интервенция
се състои в резекция на патологичната, терминална част на уретера и
реимплантацията му отново в пикочния мехур по антирефлуксен начин -
уретеро-цисто-неостомия. Оперативните техники са разнообразни, всяка
има своите индикации и приложение. Най-често срещаното придружаващо
мегауретерите заболяване е везикоуретералния рефлукс, който се среща по
данни от литературата в около 20% от случаите, при нашите пациенти този
процент е 25%. По-голям е процентът и на оперираните момчета, в случаите
с асоциация с везикоуретерален рефлукс (ВУР). От седемте случая на
оперирани деца с везикоуретерален рефлукс (5 момчета и 2 момичета)
проведената уретеро-цисто-неостомия елиминира наличния рефлукс в 86%
от случаите, докато при 14% от тях отново е налице ВУР. Въпреки малката
извадка, нашите данни са аналогични с данните от литературата. Например,
при проведено още през 1983 год. и продължило 2 години проучване на
оперативно спрямо консервативно лечение на везикоуретералния рефлукс
при 96 деца е установено, че при 98% от оперираните няма рефлукс, а при
74% от случаите без операция рефлукса персистира, като реимплантацията
на уретерите е била технически успешна в 97% от случаите. При
проследяването в петгодишен период на същото проучване е установено, че
при 98% от оперираните няма рефлукс. Данните от нашите собствени
проучвания са съпоставими с горецитираните и при настоящето състояние
на детската оперативна урология. Прогнозата при децата с конгенитални
мегауретери, особено двустранните форми изключително много зависи от
възрастта, при която се извършва дезобструктивната операция.
Новообразуванията на урогениталната система в педиатричната
възраст са едни от най-често срещаните неоплазми след децата. При
нашите пациенти сме използвали МР образна диагностика с цел да
охарактеризираме и стадираме туморни формация или да разрешим
двусмислени резултати от УЗ и КТ изследване, какъвто опит споделят
редица автори. По-редки случаи неоплазми, напр. съдържащите мастна
тъкан бъбречни формации, често представляват диагностична дилема.
Според Rohrschneider и съавт. чувствителността и специфичността на МР
изследване надхвърлят тези на УЗ изследване при тумора на Wilms, който
представлява 6% от неоплазмите в детската възрасти и 90% от бъбречните
тумори при деца.
69