Гласове на eTwinning

Ирина Василеску
Гласове на eTwinning
Учителите
говорят
Училища School no. 195
Град Bucharest
Държава Румъния
eTwinning не винаги е легло, покрито с рози. Има препятствия, с които всички ние
се сблъскваме, но самото им преодоляване всъщност е част от приключението. Ето
някои от моите дотук.
ЧУДОВИЩЕТО ИТ: Както повечето еТуинър-и, и аз не знаех нищо за програмата
преди да започна – преди повече от 5 години. Не съм точно техническа личност и
всичко, което има повече бутони, клавиатури, педали, ръчки и пр., ме вцепенява. За
първия си проект аз имах огромна нужда от подкрепата на моето семейство. После
те решиха, че ми е време да заработя сама. Беше изключително трудно да се справя,
както самата аз, така и да помагам на моите ученици, защото в училище нямаме
учител по ИТ. После открих източници за подготовка – ИТ курсове Коменски, Обучителните
събития; всичко, което научавах, ме изпълваше с ново самочувствие и се
отразяваше върху начина, по който
аз и другите преподавахме, адаптирахме
новите техники и идеи, които
отговаряха най-добре на интересите
и нуждите на нашите ученици.
Разбрах колко много още имам да
уча и тогава набрах кураж да кандидатствам
за магистратура по ИТ в
образованието. Разбира се, все още
не съм специалист, но сега по-добре
зная как да търся информация и
зная, че дори да не успея от първия
път, аз все пак ще намеря верния
начин.
ПАРТНЬОРИ: те са по-важни от идеята. Всички ние сме имали партньори, които
са ни разочаровали по някое време; това е част от реалния живот. Най-лошото е,
когато партньорът ти изчезне насред проекта. Тъкмо това се случи с мен в първия
ми проект, който беше по математика. Той дойде след един курс по конструктивизъм
на Коменски и учениците ми бяха 11 годишни. Беше кратък проект и нямаше за кога
да се търси нов партньор, освен това беше основан на идеите и концепциите от
Глава 6 : eTwinning: Личното въздействие 99