софийски университет ”свети климент охридски” - Research at ...

Вече с нов статут държавата обединява хора с различно съзнание, култура ирелигия. За да се справи с новите предизвикателства Черна гора получава икономическипреимущества. Сред тях са излаза на море, няколко града с развити занаятчийски ииндустриални дейности, както и обширни плодородни земи.След 1878 г. Черна гора установява официални отношения с европейскитедържави. Сред първите са тези с Русия и Франция, последвани от Великобритания,Австро-Унгария, Италия и Турция. С България, а след това и със Сърбия, Черна гораустановява отношения през 1879 г.Краят на XIX и началото на XX в. се характеризира във вътрешната политика снововъведения в организацията на централната власт. Учредяват се нови администрации –вътрешна, финансова, военна, образователна, както и законова система, в която са развитизакони, подпомагащи легитимирането на новите институции. Също така се обособяватДържавен съвет и Висш съд. Направени са много инфраструктурни промени – построениса пътища между главните градове в държавата, развиват се комуникациите, градски итърговски центрове. През 1905 г. княз Никола обявява Конституцията на Княжество Чернагора, с която е учредено и Народно събрание. Първите парламентарни избори сепровеждат на 27 септември 1906 г. Политическият живот в Черна гора започва достанестабилно – в рамките на една година се сменят три правителства поради конфликти скняза.В началото на XX в. княжеството е изправено пред криза – „...основен проблемпред държавата останал фактът, че земята просто не можела да изхранинаселението... Повечето от хората живеели в крайна бедност.” 9 Въпреки усилията, не сезабелязват знаци на икономически напредък. Кризата подтиква населението към засиленаемиграция, основно към САЩ и Сърбия. В това тежко икономическо състояние презавгуст 1910 г. Черна гора е провъзгласена за кралство, а княз Никола за крал. Този актможе да се определи като опит за утвърждаване властта на владетеля, а също и да сепокаже равенство със сръбския владетел. Това е необходимо с оглед трудната ситуация, вкоято е разположена държавата. Легитимирането на властта би повдигнало националнотосамочувствие и ще мотивира черногорското население, нещо, от което то ще има нужда впредстоящите военни години.9 Йелавич, Б. „История на Балканите XX в.”, т.2, София, „АМАТ-АХ”, 2003 г., стр. 4213