софийски университет ”свети климент охридски” - Research at ...

идеята за разделяне, през 1991 г. се стига до разпадането на СФРЮ. Първи обявяватнезависимост Словения и Хърватия през юни, последвани от Босна и Херцеговина иМакедония. На 27 април 1992 г., след провеждането на референдум в Черна гора, еобявено създаването на Съюзна република Югославия, федерация между Сърбия и ЧернаГора.„След разпадането на Югославия обстановката в част от Балканите иЮгоизточна Европа наподобява тази след голямо земетресение, което оставя дълбокикратери.” 14 – тези думи ясно описват състоянието в тази част от европейския континент.С годините съюзът със Сърбия не се оказва най-доброто решение за Черна гора. Ставаясно, че малката държава е лишена от част от своите права и е въвлечена в борби и войниза интереси, които не са нейни. Всичко това допринася за зараждането на недоволствосред черногорското общество, най-вече сред интелигенцията и политическите партии.Така се поставят наченките на идентифициране и определяне на държавните и националниприоритети на Черна гора. От страна на Сърбия се получава остра реакция срещу помалкатадържава – налагат се ограничения на търговията, затварят се черногорскитеграници към федеративния й съюзник, а без разрешение от федералното правителство вЧерна гора не може да се влезне от никъде. През 2000 г. Конституцията на Съюзнатарепублика е променена и федералната държава става обединение. Това автоматичнопревръща Черна гора от равнопоставена държава, част от федерация, в част отизбирателните области в една нова държава. Тъй като това решение е постигнато без дорида бъде проведено допитване или обсъждане с черногорски представители, за Черна горато се счита за незаконно. Така с помощта на международната общност, и в огромна степенна Европейския съюз, на 14 март 2002 г. се приема документ (известен като Белградскоспоразумение, тъй като е подписан в Белград, Сърбия), с който се постига съгласие засъздаване на държавната общност Сърбия и Черна гора, със срок 3 години. След изтичанена срока държавите-членки имат право да решат чрез референдум дали искат да останат всъюз или да станат независими. Така се поставя края на федералната система, която еизоставена, а държавната независимост се прехвърля на двете държави-членки. Регионътобаче продължава да е нестабилен – „от изострено етническо напрежение, нерешенитериториални, малцинствени и пригранични спорове през екологични проблеми до14 Попович, М. „Черногорският въпрос”, София, „София прес”, 2001 г., стр. 18218