софийски университет ”свети климент охридски” - Research at ...

– заливът на Котор е анексиран от Италия като отделна провинция, няколко по-малкиобласти в Санджак и Метохия са включени в т.нар. Велика Албания, а в останалата част отЧерна гора италианците възстановяват марионетна черногорска държава. Те са приети отчерногорския временен административен комитет като освободители. Тази идея обачепродължава съществуването си само докато италианската окупация е факт. След тяхмястото на окупатори се заема от германците. След края на войната обаче населението наБалканския полуостров не се отказва от опитите за постигане на самостоятелност.Така през 1943 г. се формира Демократична Федеративна Югославия, в кояторавноправна част заема Черна гора. Федерацията е преименувана на Федеративна НароднаРепублика Югославия след края на войната през 1945 г. Черна гора се присъединява къмобединението с голям морален капитал и близо 2000 черногорци на значими позиции въввойската, политиката и партиите в цяла Югославия.След войната започва процес на възстановяване за Черна гора, който е подкрепенот ентусиазма на местното население, както и от Югославия и международната общност.През 1963 г. федерацията е преименувана на Социалистическа федеративнарепублика Югославия (СФРЮ). Със своята система на управление през годините тя сесмята за сравнително либерална и отворена комунистическа държава. Федерацията успявада се развие икономически, да повиши жизнения стандарт на населението си и да започнепроцес на модернизация.В годините на СФРЮ Черна гора отбелязва бърз прогрес в различни области –икономика, култура, образование. Въпреки, че се нарежда сред най-слабо развититеюгославски републики, нивото на промените през този период се отличава като найзначимов цялата история на Черна гора. Обществото успява да се превърне в модерно,урбанизирано и цивилизовано.През 80-те години на XX в. постепенно започва да се наблюдава натрупване напроблеми в Югофедерацията. Усеща се сериозната липса на обединителен елемент вшестте републики, съставящи федерацията. По-големите републики настояват за повечеправа. В икономическо отношение настъпва криза. В резултат СФРЮ се изправя преднеспособност да внася суровини за производство на енергия, повишаване на консумациятаза сметка на продукцията и неочаквано ниски темпове на растеж. След като в рамките наняколко години кризата се задълбочава, обществото се разединява и все повече назрява17