FIAT 2015

MAZDA FIAT 3
историческо наследство.
Fiat е имплантиран
в генотипа на
италианеца с неговата
специфична
душевност. В страната,
в чиято история
съществуват
Римската империя
и личности като
Леонардо и Микеланджело,
през
последните 116
години новаторът
Fiat присъства
като неизменна
сюжетна нишка.
При това не само
с приноса си в
брутния продукт на Италия.
Защото марката е както богатство за страната,
така и компания с огромен принос за развитието на
автомобила въобще, с безспорни шедьоври в областта
на дизайна и техниката. Няколко пъти съм имал
щастието да разговарям с италиански инженери и
мога да твърдя, че преживяването е наистина неповторимо.
Само италиански конструктор може да разказва
за творенията си с размаха, енергичността и
разпалеността на диригент, с инженерна реч, бликаща
от дълбините на душата му и звучаща като мелодията
на италианска опера. В историческите анали
на Fiat фигурира годината 1958-а, когато е създаден
техният Centro Stile, и това на практика го прави първия
по рода си в Европа. Разположена в епицентъра
на креативен дух, компанията често си е сътрудничила
и с обитаващите околностите на Торино дизайнерски
бюра на стилисти като Фруа, Пинифарина и
Джуджаро. А на техническия център Centro Ricerche
Fiat (CRF) днес дължим едни от най-стойностните постижения
в областта на автомобилните технологии
– именно инженерите на Fiat, чийто развоен център
вече е част от Fiat Powertrain Technologies, или FPT,
светът дължи системата common rail за дизелови
двигатели и последвалите я Multijet, тяхно дело е
първият дизелов двигател с турбопълнене и директно
впръскване, създаден още през 1986 година.
Творения на CRF са невероятната система за хидравлично
задвижване и управление на всмукателните
клапани MultiAir, бензиновите турбомотори T-JET,
първият модерен двуцилиндров двигател TwinAir,
първата автоматизирана механична трансмисия
Модерният завод на Fiat в Мелфи, Южна Италия,
където се сглобява Fiat 500X.
Selespeed в края на осемдесетте, първата система за
промяна на газоразпределението при бензиновите
мотори през 1980 година и трансмисията с два съединителя
TCT. И само за статистиката – Fiat и до ден
днешен държи рекорда за автомобил с най-голям
двигател – работният обем на четирицилиндровия
(!) мотор на Fiat S76 от 1910 година, наречен „Звярът
от Торино“, е нито повече, нито по-малко от 28,3 литра,
автомобилът разполага с мощност от точно 300
к.с. при 1900 об./мин и е създаден, за да превъзхожда
на всяка цена тогавашния Blitzen Benz. През 1912
година той постига рекорд от 290 км/ч и е феноменален
контрапункт на минималистичната функционалност
на голяма част от произведенията на Fiat, които
го правят уникален. Да, италианската компания неведнъж
в историята си се насочва към луксозните
сегменти на автомобилния пазар, но в края на краищата
истинската й същност постепенно се изгражда
и утвърждава като създател на авангардни, но достъпни
продукти. Изредените по-горе конструкции и
системи са само най-впечатляващите творения на
италианските инженери – дори и в най-трудните периоди
от фирмената история, като започналото през
1970 година десетилетието, през което Италия и Fiat
в частност са раздирани от стачки, инженерите и дизайнерите
продължават да създават автомобили с
неотразим дух. Още преди Втората световна война,
утвърдил името си като важен фактор в световното
автомобилостроене, Fiat чертае планове за създаването
на народен автомобил. 500 Topolino от 1936 година
поставя основите, но в истинската моторизация
на Европа, осъществена през 50-те и 60-те години,
Fiat играе главна роля с невероятните си модели 600
и 500, дело на брилянтния стилист и инженер Данте
Джакоза, прекарал 40 години от своята кариера във
Fiat. Със забогатяването на населението Fiat ще про-
4