Tartalom - Bolgarok.hu

2011/II.
помислих си, но пък и за един кондуктор
светът може да се отвори.
И го отворих, отвори се.
През годините бях опитомила тялото си
в изпълнението на онзи низ движения.
Който е съвършено неустоим.
Всеки прозорец на влака показва един пейзаж.
Ако с нужната скорост извървиш композицията,
От всеки прозорец ще видиш една и съща картина.
Когато двете движения се анулират,
Си възвръщаш сегашното време, постоянно губено:
Едновременно се връщаш във времето
И стигаш до бъдещето.
В първата половина на века една жена
Можеше да общува единствено с тялото си.
Мъжете харесваха големите ми гърди,
Тънкият ми спрямо тях кръст
И дългите ми бедра.
Цялото ми аз, както изпълваше пространството.
Вибриращото напрежение,
Което жежи между мъжа и жената,
Костолани дълго не се смути.
Наслаждаваше се.
Седеше до прозореца.
С отворена книга в ръце.
Гледаше профучаващия пейзаж,
Буквите, отразяващи се в прозореца,
Как се отпечатват по тялото ми.
А аз виждах всичко това наведнъж.
Жената е жена, мъжът е мъж.
Кучето мъж, котката жена.
Лъжицата жена, ножът мъж, вилицата жена.
Вратата мъж, прозорецът жена.
Главата, положена върху възглавницата, жена.
Кракът, провиснал от леглото, мъж.
Таванът мъж, подът жена.
Мъжът жена, жената мъж.
Забавно е, че в чужбина
За всекиго си мислим, че е чужденец,
И винаги така се и държим.
Аз съм момиче от Буда,
Което познава Костолани от списания и книги,
Но тук посред България унгарският писател
Вижда в мен само един български кондуктор,
Безмълвно присвит в ъгъла.
Равномерното движение на плътта веднъж е наслада,
Втори път – извиващ се влак.
Зеленоока курва,
Опитва се да разпали госта с най-мръсните думи,
с пулсиращия ритъм под езика.
В прозореца на влака се появява скритото:
Задни дворове, буренясали градини, обори.
Прикрито тяло, което освобождават от дрехите.
Беше се стъмнило, когато станах
В купето на експреса Париж – Истанбул.
БЪЛГАРСКИЯТ КОНДУКТОР
BOLGÁR KALAUZ
Számára még elérhetetlen volt a fürdőorvosi pálya,
Gondoltam, de egy kalauz számára is
Kinyílhat a világ.
És kinyitottam, ki is nyílt.
A testem évek hosszú során
Idomítottam arra a mozgássorra,
Amely tökéletesen ellenállhatatlan.
Minden vonatablak egy tájképet mutat.
Ha megfelelő sebességgel járod végig a szerelvényt,
Minden ablakból ugyanazt a képet látod.
Amikor a két mozgás kioltja egymást,
Visszanyered a folyton elveszített jelen időt:
Egyszerre mész vissza az időben
És jutsz el a jövőbe.
A század első felében egy nő
Kizárólag a testével tudott kommunikálni.
A férfiaknak tetszettek nagy melleim,
Az ehhez képest karcsú derék,
Hosszú combok.
Az egész énem, ahogy kitöltötte a teret.
Azt a vibráló feszültséget,
Amely férfi és nő között felszikrázik,
Kosztolányi sokáig nem zavarta meg.
Élvezte.
Az ablak mellett ült,
Kezében nyitott könyv,
Nézte az elsuhanó tájat,
Az ablakban visszatükröződő betűket,
Amint rávetülnek a testemre.
Én pedig ott láttam mindezt egyszerre.
A nő nő, a férfi férfi.
A kutya férfi, a macska nő.
A kanál nő, a kés férfi, a villa nő.
Az ajtó férfi, az ablak nő.
A párnára hajtott fej nő,
Az ágyról lelógó láb férfi.
A plafon férfi, a padló nő.
A férfi nő, a nő férfi.
Szórakoztató, hogy egy idegen országban
Mindenkiről azt hisszük, hogy idegen,
És minduntalan így is igyekszünk viselkedni.
Én budai lány vagyok,
Aki hírlapokból és könyvekből ismerte Kosztolányit,
De itt, Bulgária közepén,
A nagy magyar író is csak egy bolgár kalauzt lát bennem,
Némán a sarokba húzódva.
A hús sima mozgása egyrészt élvezet,
Másrészt egy kígyózó vonat.
Zöld szemű kurva,
A vendéget a legdisznóbb beszédekkel igyekszik fűteni,
A nyelv alatti, lüktető ritmussal.
A vonat ablakából a rejtett tűnik elő:
Udvarok hátulja, elgazosodott kertek, istállók.
Az eltakart test, amikor kibontják a ruhából.
Besötétedett, amikor felálltam
XEMYC
· 20 ·
HAEMUS