Tartalom - Bolgarok.hu

2011/II.
KÁVÉHÁZ
КАФЕНЕ
мнение българската култура се консумира само от сравнително тясна, но обвързана с нея
субкултура, която поддържа и изданията, които имат отношение към българското.
Въпреки това, аз се надявам, че тази тенденция в скоро време ще се промени и отново ще
се разшири кръгът на хората, които проявяват редовен интерес и към близките до Унгария
държави, до неотдавна считани за братски.
Анна Юхас: В моя приятелски кръг хората, които било професионално, било по лични
причини проявяват интерес към страните със славянска култура или Балканския
полуостров са сравнително по-многобройни от обичайното. Те не се интересуват
непременно и единствено от българска литература, ето защо навярно произведенията
на българските писатели ще достигнат по-лесно до тях в антологии или периодични
издания, които представят подбор от произведения не само от български автори, а на
писатели от повече, да речем южнославянски или балкански държави.
Петър Кръстев: Да, но в сравнение с какво, коя е мярата, какви са показателите.
Първият сборник, който подбрах и преведох получи десетина сериозни рецензии, 5-6
по-кратки анотации, цитираха го на разни места. И тъй като това беше първата ми
книга, а отгоре на всичко и името ми е българско, за цял живот в съзнанието на
другите се подвизавам със статута „Кръстев, българинът”. С което искам да кажа, че
да, имаше отзвук, много по-голям, отколкото преводите ми от руски, чешки, английски
и т.н. Никъде по света няма нужда от българска литература, както няма нужда от
унгарска или немска (и т.н.), има нужда най-вече от добра литература, а ако се случи
тя да е и българска, си е направо късмет. Друг е въпросът какъв е имиджът на лите -
ра ту рата или иронично споменаваната „оценка”: например всеки четящ човек в
Унгария знае, че с един съвременен руски писател е трудно да не нацелиш в десятката.
Подобна аура българската литература няма, всяка отделна книга трябва да води
своята битка за спечелване на читатели и критици. През изминалите две десетилетия
на унгарски бяха издадени няколко български книги, които са истинско удоволствие,
но да се прави от този факт обобщение и да се говори за потребност, би било илюзия.
Дьорд Сонди: Всичко е относително. Интерес има, но не е достатъчен. Това ми е особено
болно – говоря за себе си – след толкова преводи зад гърба си (17 хиляди стиха, 11 хиляди
страници проза)..., като човек, който от толкова време (от 1980-а), се опитва да даде път на
издания с превод от български език. Който следи с внимание (деятелността ми), няма как
да не признае, че правя всичко, пряко сили. Ако въпреки това съм недоволен от интереса
към българската литература – дали това не е атестат за самия мене? Дали интер пре -
тацията ми не е добра? Дали подбора и предложенията ми не са подходящи? Дали правя
недостатъчно за рекламата и за популяризирането й? Не желая да се окачествявам. Живея
живота на българист (една трета от него е посветен на унгаристиката). Повече от
десетилетие оставих настрана собствената си творческа и изследователска работа, за да.
Създадох собствено издателство, за да. (За шест години 11 български книги.) Доколкото
мога, продължавам и да превеждам (при това безплатно) – за да бдя непрестанно над
унгарското рождение на българската книга. (Засърбяха ме раменете от самохвалство.) В
момента, в който написах „не желая да се окачествявам”, се замислих над оценката на
извършеното. Не става въпрос за факти. (Само още капка в морето – все пак – за рекла -
мата, която винаги може да бъде още по-силна: няма преведена на унгарски българска
книга, сборник или антология, за която да не сме публикували критика, която да не сме
представили... Изказвам благодарност на българската общност в Унгария и на Българския
културен институт.)
Моника Фаркаш Барати: Струва ми се, че в Унгария би имало интерес към бъл гарс -
ката литература, проблемът е, че преведените произведения са малко и труднодос -
тъпни, има нужда и от по-добра комуникация. Като изключим тесния кръг от хора,
които се занимават с темата, малко са читателите, които знаят къде и как да попаднат
на тези произведения. Би било добре българските автори да застават под светлината
на прожектора не само по време на седмицата на книгата, а освен това е важно про мо -
циите на книги, срещите с читателите да се организират не само в Будапеща, а и в про -
ви нцията (например Сегед, Дебрецен).
Ленке Чикхейи: По този въпрос съм песимист – не само към българската, а въобще
към литературата интересът рязко намалява. Това показва моята библиотекарска
практика. Преводите ми не предизвикаха никакъв отзвук.
Какви са възможностите за превод и публикация на български писатели в Унгария?
Кристина Менхарт: Основно Хемус, както и изданията на Д. Сонди, от време на време
някой сборник или антология.
Анна Юхас: Хемус ☺. Някои от българските автори, които лично познавам, са ми
Петър Кръстев (1965). Завършва
българско и руско сравнително
литературознание през 1989 г.,
кандидат по литературознание,
културен антрополог, доцент във
Висшето училище Карой Естер -
хази в Егер. Превежда от различни
езици, главно съвременна българска
литература. Преводач и редактор:
сборника „Егзотиката на му -
танта”, 1993, Алек Попов „Мисия
Лондон”, 2004.
Krasztev Péter (1965) 1989-ben
végzett orosz-bolgár-összehasonlító
irodalom sza kon, az irodalom -
tudomány kandidátusa, kultúr -
antropológus, docens az Egri Ester -
házy Károly Főiskolán. Több nyelv -
ből műfordít, de főleg bolgár
kortárs irodalmat. Ford/szerk: A
mutáns egzotikuma 1993, Alek
Popov: Londoni küldetés 2004.
XEMYC
· 7 ·
HAEMUS