You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
проникване, какво ни води като насмолен канап<br />
през лабиринтите на блудкавата вяра, че живеем,<br />
когато преобърнахме живота в преживелица,<br />
а преживелицата в полусън от кръв и плът,<br />
от все по-малко кръв, от раздробена плът<br />
и експлозиви –<br />
достатъчно да го провъзгласим за тайнство.<br />
Тъй често непонятното и маскарадите са истини,<br />
обзети от безумия и освидетелствани,<br />
за да не бъдат произнесени.<br />
Тибалт бил мъртъв.<br />
Бял, бял като платно лежал,<br />
в саван от кървища ръждив сега лежал и гниел.<br />
Не процедил и дума, всичко<br />
със себе си отнесъл. Било доложено, че<br />
често преди бой Тибалт е сторвал кръст със левия си крак<br />
над камъка, където се сражавал. Умрял непитан<br />
и тежкият му златен медальон,<br />
едните казват – с яспис, други – със сардоникс,<br />
а трети пък твърдят, че имало и косми<br />
на чер жребец, четвърти – че целият бил чер, триъгълен,<br />
ала не му помогнал. Тибалт<br />
умрял непитан, с рана като плоча на<br />
гърдите, намушкан в гърчове<br />
от гняв се тръшнал, с пяна на устата, но<br />
последно слово не проронил. Огнен<br />
бил и като огън той изтлявал. Мълчание<br />
след себе си оставил, не забрава.<br />
Гняв гибелен, горещ, а след това изстинал.<br />
Какво ли не говорят за Тибалт – че като малък<br />
бесил слепи котки, ял живи жаби и в следи<br />
от чужди стъпки забивал гвоздеи,<br />
а дойките разнасят, че подслушвал<br />
и с часове пред огледалото се зверил.<br />
Перачките го мяркали как призори<br />
през цветовете на дъгата се промъквал,<br />
към водопадите и скачал да се къпе<br />
от най-високото във найдълбокото<br />
самичък.<br />
И изчезвал.<br />
Порасъл, щом росенът разцъфнел, бродел нощем,<br />
като девица преоблечен, със свинска зурла,<br />
с немигащи очи разравял гробове,<br />
ограбвал просяци, бичувал ги до кръв,<br />
а после щедро ги дарявал и се просвал ничком,<br />
прерязвал диаманти с кръв от яре,<br />
пил желязо, зайча сянка със стрита вълча лапа,<br />
змийски люспи, черва от млада пуйка,<br />
а сетне гълтал от билето за сила<br />
и насилвал. А старата вражда<br />
на двата рода продължава. Градът,<br />
обзет от страх, до късно се мъчи да заспи,<br />
но не заспива.<br />
Верона ли е туй?<br />
Страхът-свещенодействие, полегнал между теб и мен<br />
СТРАНИЦИ<br />
XEMYC<br />
2008/II.<br />
OLDALAK<br />
az áporodott hit labirintusaiban, hogy élünk,<br />
midôn az életet benyomássá változtattuk,<br />
a benyomást pedig robbanó hús-vér<br />
félálommá, a hús darabolva, a vér mind kevesebb,<br />
és elegendô, ha szentséggé kiáltjuk ki.<br />
Az érthetetlen és a maskarádé oly gyakran igazság,<br />
mit ôrület hat át és tanúsítható,<br />
hogy kimondhassák.<br />
Tybalt meghalt.<br />
Fehéren mint a patyolat vászon hevert<br />
rozsdás vérlepelben, bomlik kiterítve.<br />
Szót se szûrt, magával<br />
vitt mindent. Jelentették, hogy<br />
tusa elôtt Tybalt bal lábával<br />
keresztet<br />
rajzolt a kôre, ahol harcolt. Kérdezetlen<br />
halt meg, súlyos arany medaillonja,<br />
egyesek szerint jáspissal, mások szerint szardonixszal<br />
ékes,<br />
harmadik holló pej szôrérôl is<br />
említ, merô fekete volt, háromszög, állítja<br />
negyedik, de az se segített. Meghalt<br />
Tybalt kérdezetlen, kockanagy seb ütve<br />
mellén, dühtôl hörögve, tajték a száján<br />
hanyatlott el, utolsó szó nélkül azonban. Tüzes<br />
volt, s mint tûz hamvadt el. Hallgatást<br />
hagyott maga mögött, nem feledést.<br />
Végzetes düh, lángoló, aztán kihûlt.<br />
Mit nem hadrikálnak össze Tybaltról – hogy<br />
vak macskákat akasztott volna föl – kölyökként eleven békát<br />
evett, és idegenek lábanyomába szöget vert,<br />
a dajkák pedig azt mesélik, hogy hallgatózott,<br />
s órákon át bámuldozott a tükör elôtt.<br />
A mosóasszonyok hajnalonta látták,<br />
hogyan megy át a szivárvány színein,<br />
fölkapaszkodott a vízesésekhez, hogy a legmagasabbról<br />
a legmélyebbiben fürdôzzék egyedül.<br />
És eltûnt.<br />
Nôtt, amikor a tündérbokor kivirágzott, bolyongott éjjel,<br />
szûzlánynak öltözötten, a sírokat túrta<br />
disznóorral, szeme rebbenetlen,<br />
koldusokat fosztott ki, véresre ostorozta ôket,<br />
majd busásan megajándékozta mind, s vetette térden<br />
magát földre, gidavérrel metszett gyémántot,<br />
vasat ivott, zúzott farkaslábbal körömvirágot,<br />
kígyópikkelyt, zsenge pulyka belét,<br />
majd, hogy ereje teljen, felhörpintette a gyógyelegyet,<br />
és elaludt. A két család ôsi gyûlölete<br />
nem lankadt. A félelem ülte város<br />
sokáig vergôdött, hogy elaludna,<br />
de nem aludt el.<br />
Talán Verona az?<br />
A közénk heverô félelem-áhítat<br />
mint jól idomított ôrzôkutya<br />
· 26 · HAEMUS
Change language