Този малък автомобил, наречен Prius (преди другите – лат.), се превърна в гигантска крачка вразвитието на <strong>Toyota</strong>. Според един от мениджърите на компанията името символизира визията забъдещия път на автомобила. Съществуването му се дължи на упоритостта на предишните шефовеХироши Окуда и Фуджио Чо (съответно първият и вторият) и ръководителят на проекта Такеши Учиамада.За бившия шеф Катсуаки Уатанабе (четвъртият) хибридите са от първостепенен приоритет.Вкрая на 1995 година,шест месеца следкато отговорните факторив <strong>Toyota</strong> правят революционнастъпка, давайки зеленасветлина на проекта заразработка на хибриден автомобил,и две години прединачалото на планиранотосерийно производствона същия, работещите по проекта специалистипопадат в задънена улица. Прототипът простоне желае да потегли, а реалността се разминавакатегорично с виртуалните компютърни симулации,съгласно които системата би трябвалода функционира безпроблемно.Екипът на Такеши Учиамада, вложил втова начинание неоценим човешки, технологичени финансов ресурс, трябва да се върне визходна точка и да преразгледа цялата си стратегия.Инженерите запретват ръкави и се впускатв денонощни изчисления, конструктивнипромени, прекалибриране, писане на нов управляващсофтуер и прочиенеблагодарни заниманияв продължение нацял месец. В крайнасметка усилията им савъзнаградени, но радосттатрае кратко – автомобилътизминава няколкодесетки метра, след коетоотново излиза от строя.По това време <strong>Toyota</strong> отдавна е индустриаленгигант с утвърден имидж на производителна висококачествени автомобили и провалът ведно толкова амбициозно ново начинание епросто немислим сценарий за компанията.Нещо повече – демонстрацията на технологиченпотенциал и финансова мощ е основначаст от замисъла на хибридния проект и маркетинговитестратези не могат да си позволятотстъпление пред заложеното от самите тяхпредизвикателство.По принцип цялата идея за хибриднатаразработка е нетипична за духа на <strong>Toyota</strong>, която12
по това време е известна повече със своя консерватизъм,отколкото с новаторския си дух.Стилът на компанията от десетилетия е подчиненна уникална философия, включваща внедряванетона доказали ефикасността си производствении маркетингови модели, тяхнатаадаптация, развиване и усъвършенстване. Комбинациятаот тези методи, съчетана с традиционнияяпонски дух, дисциплина и мотивация,довежда до съвършенство производственитеметоди на островния гигант и го превръща веталон за ефективност. В това време сред ръководствотона <strong>Toyota</strong> обаче се формира нова визияза бъдещето, съобразена с новото самочувствиена глобален играч, устремен към върхана автомобилната индустрия, а създаването нахибриден модел следва да изиграе ролята напървата голяма крачка в амбициозната задачаза изграждане на авангарден и по-разкрепостенимидж. Желанието за промяна форсира процеса,което на свой ред натоварва развойния капацитетна фирмата до краен предел. ПървиятPrius се ражда в танталови мъки, а екипът нанеговите създатели се сблъсква с неподозиранипрепятствия, изненадващи трудности и мъчителнитехнологични загадки. Разработката ипроектният етап са скъпоструващи експерименти,съпроводени от множество грешнистъпки и недостатъчно прецизни инженернирешения, довели в крайна сметка до безсмисленпреразход на време, усилия и капитал.В крайна сметка обаче целта е постигната –авангардният хибриден Prius изиграва очакванатароля на маркетингов катапулт, който успявада превърне <strong>Toyota</strong> в технологичен пионер ида разбие консервативния имидж на компанията,създавайки около нея изцяло нова високотехнологичнааура с подчертан „зелен“ акцент.Разработката на първото поколение струва на<strong>Toyota</strong> колосалната сума от един милиард долара,поглъща огромен инженерен потенциал иподлага на изпитание упоритостта, трудолюбието,духа и таланта на всички, пряко и индиректносвързани с проекта.Въпреки че стартира като „изстрел в тъмното“,Prius се превръща в революция за <strong>Toyota</strong> несамо от технологична гледна точка. Процесът нанеговото създаване напълно променя целия управленскимодел на компанията, чийто мениджмънтникога не е вземал такова високорисковорешение. Без твърдата позиция на предишнитешефове в лицето на Хироши Окуда и ФуджиоЧо, хибридът може би нямаше да се пръкнев люлката на японския гигант. Грозното, изстраданопате се превръща в начало на всички начала,очертавайки един възможен път към бъдещетона автомобила, а второто поколение започвада носи директни финансови дивиденти, попадайкина благодатната почва на високите петролницени. Естествено, вече бившият кормчияна компанията Катсуаки Уатанабе умелоизползва положените от предшествениците сиоснови, поставяйки хибридните технологии вприоритетна позиция за развитието и презследващите години. В момента основните инвестицииса насочени към изграждането натехнологии и производствени методи, коитода правят новите поколения хибриди многопо-достъпни и ефективни, а основен приоритетв развойната дейност са акумулаторнитетехнологии, модерната управляваща електроникаи силовите електроагрегати.Корените на Prius могат да се проследятчак до 1993 година, когато патриархът ЕйджиТойода провокира горещ дебат относнобъдещето на автомобила. Дискусията от своястрана прераства в решение за създаване на компактен,но високотехнологичен и икономиченавтомобил. Изпълнителният вицепрезидент накомпанията Йоширо Кимбара, който по товавреме отговаря за развойната дейност, горещопрегръща идеята и става кръстник на проекта,добил известност като G21 (Global 21 century) инасочен към драстично намаляване на разходана гориво и емисиите. Отговорността за реализациятае делегирана на друг вицепрезидент –Акихиро Уада, който от своя страна възлага проектана амбициозния и известен с нетрадиционнитеси похвати инженер Такеши Учиамада.Учиамада не тълкува съдържащото се в заданиетопонятие „високотехнологичен“ като„революционен“ и затова първоначално предлагана Уада да започнат работа по нови двигателниконцепции и трансмисии. Уада обаче сеприцелва много по-високо, а в съзнението мумеждувременно зрее идеята за създаване на13