Фердинанд Порше създава функциониращихибридни возила още през 1902 година(на снимката вляво Porsche Lohner селектромотори в главините на колелата),а малко по-късно конструира и тежкивоенни машини, задвижвани от вграденив главините на колелата на влекача иремаркето електромотори, черпещиенергия от задвижван от ДВГ генератор.ДВГ и задвижващите колела. Непосредственослед войната също има тласък в създаването нахибриди, породен естествено от дефицита на горива.През петдесетте и шейсетте години на ХХвек тези проекти постепенно са изоставени, но ведин момент на пазара внезапно се появявапълноценен хибриден автомобил – малкотоспортно купе GT 800 S Hybrid от 1967 година едело на... да, точно така, дело на Тoyota.Десет години по-късно Volkswagen пускатмалка, предназначенa за таксиметрови услугихибридна серия от своя Transporter T2, но удрятна камък – по това време пазарът няма интерескъм подобно нещо, а финансовите отдели на автомобилнитефирми не откриват смисъл от инвестициив тази наглед безсмислена инженернатеритория. Двете петролни кризи са краткотрайнии цените на горивата се запазват на достатъчнониски нива, за да не стимулират развойнатадейност по алтернативни технологии назадвижване. Никой през седемдесетте не гледана хибридите и като на решение на настъпващитеекологични проблеми. Скептицизмътпродължава да владее духовете и през следващотодесетилетие, когато Audi представят своя 100Avant Duo (1989 г.), последван от Duo II на базатана втората „стотица“ и накрая от Duo III, представляващхибридна версия на А4 (виж карето),излязла на бял свят през 1997 година. С това компаниятаот Инголщат се превръща в първия сериенпроизводител на хибридни автомобили наСтария континент – конструктивното решениена Duo III включва изцяло предно предаване ипаралелна хибридна схема, при която ДВГ и електромоторътзадвижват колелата на предниямост.Активната работа на японските конструкторипо хибридни проекти започва доста поранои те с жив интерес следят експериментите свече готовия прототип Uni 1, разработен отSachsenring GmbН – прочутата марка от саксонскияград Цвикау, световноизвестна с производствотона соцлегендата Trabant. Бившият служителна социалистическото предприятие и предприемчившеф на новата компания Юрген Рабе сесвързва с баварските каросеристи от Lorenz &Rankl, чиято дейност по това време е свързанапреди всичко с трансформацията на спортни илуксозни автомобили като Ferrari Testarossa иMercedes S-класа в кабриолети. Мюнхенскатакомпания се включва в проекта с изработванетона високотехнологичната алуминиева каросерия,а основната част от финансирането на струващия15 милиона марки проект Uni 1 e-TDI се поема отпровинция Саксония. Прототипът, който добиванапълно завършен вид през 1996 година, на практикане е същински хибрид, а своеобразна комбинацияот бензинов и електрически автомобил,4
Три поколения хибридни автомобили на Audi – версиите Duo I, Duo II и Duo III.Типичното за компанията предно задвижване (в случая на Duo I с бензинов мотор със136 к. с.) от конструктивна гледна точка е идеално за лесното трансформиране вхибриден вариант – благодарение на свързания със задния мост електромотор смощност от 12,5 к. с. автомобилът се превръща в алтернативна quattro версия, аелектричеството се осигурява от никел-кадмиеви батерии, поставени в пода набагажника и зареждани от мрежата. Две години по-късно става факт втората версияна Duo, като електромоторът е вече трифазен с мощност от 28 к. с., а задният мостполучава допълнителен въртящ момент и от двигателя с вътрешно горене с помощтана Torsen диференциал. Конструктивното решение на третото поколение на Duo,базирано на Audi A4 от 1997 година, включва изцяло предно предаване и паралелнахибридна схема, при която и двата моторни агрегата задвижват предния мост.5