Volume 61 Issue 2 (2011) - Годишник на ТУ - София - Технически ...

Все по-малко се използват класическите аналитични методи и формули, познатиот висшата математика и теоретичната електротехника, като формулите заинтегриране и диференциране на функции, за разлагане в хармоничен или степененред, методите за решаване на електрически и магнитни вериги, методитеза решаване на системи диференциални уравнения, за оптимизация и апроксимация,методите на подобието и др. Отпадат и приблизителнителните графичнии графоаналитични методи, опростявания, линеаризации, кръгови диаграми,номограми и др., които са имали място в класическата теория на електрическитемашини и са били върхово интелектуално постижение за времето си. Вместо тяхза изследване, изчисление и моделиране се използват числени методи, итерационнипроцедури и комплексна алгебра от достъпни софтуерни продукти, в алгоритмитена които разбира се, са залегнали същите тези методи. Очевидно е, четова е един прагматичен и елементарен подход, лишен от онази елегантност иинтелектуалност, присъща на класическите методи. Но също така е очевидно, четова е един ефективен и работещ подход, разчитащ напълно на голямата скорости памет на компютрите.Например за търсене на производна и интеграл на сложна функция е за предпочитанеда се разбие съответната интервална област на извънредно голям бройтесни подинтервали и изчислението да се извърши не по формулите от висшатаматематика, а със сканиране на съответната зависимост, следвайки първичнатадефиниция за производна и интеграл f’ = Δy/Δx и = Σy(x).Δx. Така могат сеизвършват и хармоничният анализ, апроксимациите, определянето на токовете,мощностите и загубите при нелинейните модели, също и оптимизацията, кактои решаването на полевите задачи (чрез фундаменталните уравнения на Максвел)– с извънредно голям брой пресмятания, поверени на високоскоростниякомпютър. С това се преодолява „хипнозата” от класическите аналитични методикато отпада и концепцията за икономия на машинно време, тъй като тозивъпрос вече не стои при обикновените едномерни и двумерни задачи, освен принякои тримерни или оптимизационни. А за другите по-малко сложни задачипросто се използват инструментите от готови компютърни продукти като напримерFEMM, COSMOSM, ANSYS, SIGMAPLOT, MATLAB, MATHCAD,EXCEL и др.Веднага може да се забележи, че този подход е едно възвръщане към първичнотои фундаменталното, но при него се губи физическата същност на процеситеи общността на резултатите, защото крайните резултати са за конкретнамашина и се получават директно в табличен и/или графичен вид без да се използваттакива традиционни понятия от електрическите машини като магнитодвижещинапрежения, коефициенти на намотките, различни спомагателникоефициенти, реакция на котвата, периодични и апериодични съставки, активнии реактивни съставки, стационарни, преходни и свръхпреходни реактанси исъответните им времеконстанти, висши пространствени и времеви хармоницина полето и др. Но всичко това се компенсира от огромната мощ на съвременнитекомпютри, които непрекъснато и с невероятни темпове се усвършенстват.170