Volume 61 Issue 2 (2011) - Годишник на ТУ - София - Технически ...

бъдат обсъдени и класирани на базата на методологията за избор на най-добраналична техника (НДНТ) публикувана в [2]. Това от своя страна означава, четрябва да бъде направен критичен анализ на тези технологии като се потърсиразумен баланс между ефекта от въздействието на замърсителите върху околнатасреда и стойността на инвестициите необходими за ограничаването на тозиефект.За съжаление този критичен анализ не може да бъде направен не само за условиятана България, но и в световен мащаб. Това е така защото технологиите заредуциране на въглеродните емисии от ТЕЦ все още са на ниво „демонстрационнипроекти”, както личи от проучванията публикувани в [3]. С други думиметодологията постулирана в Директива 1996/61/ЕС може да бъде приложеначастично в конкретния случай като се оцени само качествено кръстосаното влияниена замърсителите на околната среда.2. Оценка на съвместимостта на postcombustion-технологиитес Директива 1996/61/ЕСЦелта на настоящата статия е да оцени съвместимостта на т.нар. Postcombustion- технологии за редуциране на въглеродните емисии от ТЕЦ с Директива1996/61 на Европейския Съюз.В общия случай оценката на тази съвместимост може да стане като се използвапрепоръчваната в [2] блок–схема, в която е посочена последователността настъпките (или етапите), които следва да се изпълнят за да се оцени кръстосанотовлияние на замърсителите на околната среда, както и ефекта от тяхното въздействие.Тази блок – схема е показана по-долу на фиг. 1.Във връзка с използването на тази схема в настоящия случай, а именно за да сеоцени съвместимостта на Postcombustion – технологиите за редуциране на въглероднитеемисии от ТЕЦ с Директива 1996/61/ЕС е необходимо предлаганитетехнологии да се съпоставят с един базов модел на енергийна инсталация,например енергиен блок, в който се изгарят определен тип въглища и в който неса изградени нито сeроочистваща, нито въглеродочистваща инсталация на димнитегазове. За нашата страна като такъв базов модел може да се използва единот блоковете работещи в ТЕЦ „Марица – Изток 2”, а именно блок 210 MWe. Вследващия текст този блок се разглежда като източник на замърсители на околнатасреда с оглед да се оцени кръстосаното влияние на тези замърсители в съответствиес изискванията формулирани в Директива 1996/61/ЕС.Енергийните блокове 210 MWe, както е известно, използват като гориво Източномаришкивъглища. В процеса на своята работа те отделят в околната средатвърди отпадъци (шлака, летяща пепел) и димни газове съдържащи CO 2 , SO 2(SO 3 ), NO x и др. (Фиг. 2). По данни от централата разходът на въглища за единблок 210 MWe е 338 t/h, а отделената шлака и летяща пепел са съответно 9.34 t/h(шлака) и 38.2 t/h (летяща пепел).Въглищата, които се изгарят в централата имат долна работна калоричност 6240kJ/kg и съдържат 14,4% пепел (на работна маса) и 55,1% влага. Елементният имсъстав (на работна маса) е следният: С = 19,3 %; Н = 1,7 % иS = 2,4 %.180