Volume 61 Issue 2 (2011) - Годишник на ТУ - София - Технически ...

Фигура 3.При съотношение на мощностите на двата генератора 1:2 (табл. 2), 1:3 (табл. 3)инерционната константа Т 1 е по-малка от Т 2 , тогава пусковата енергия на генератораГ 2 е още по-малка. Пускането при пропорционално на честотата на въртеневъзбуждане продължава по-дълго време, в сравнение константно възбуждане,въпреки че не се изменя значително пусковата енергия. Следователнопродължителността на пускането не трябва да се разглежда като мярка за пусковатаенергия. За да се запази възможно най-малка продължителност на АР нагенератор Г 2 , подходящ задвижващ момент е 10% - 20 % (табл. 3).При съотношение на мощностите на двата генератора 1:3 (табл. 3), 1:2 (табл. 2)се препоръчва да се избере на генератор Г 1 : начална честота на въртене 0,1÷0,2о.е., роторен ток (1,1-1,2) отнесен спрямо възбуждането на празен ход, задвижващмомент на турбината 10%.Едно успешно ЧАП зависи от съотношението на мощностите на двата генератора.С нарастване на общия реактанс на проводниците трансформаторите и генератора,пускане може да се затрудни и дори да стане невъзможно.4. Заключение1. Въз основа на практически ориентиран математически апарат ЧАП може дасе моделира, като се вземе под внимание: началната честота на въртене, възбуждането,задвижващият момент на турбината и противодействащият въртящмомент.2. Резултатите позволяват да се предвидят границите и условията за успешноЧАП, когато е необходимо генераторите да бъдат пуснати и да работят в компенсаторенрежим.3. С помощта на моделирането може да се извършват модерни изследвания завъзможностите на ЧАП на различни типове ТГ в нашата ЕЕС.213