КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

християнски и съвременен тя винаги е разглеждана като «дух» -
като етични принципи, които идентифицират лекарите, гарантират
хуманността на професията им и спомагат за регулация на
отношенията им с болните. Подобни са били и вижданията на
Висшия медицински съвет, когато приема варианта на Клетвата за
българските медици (108).
Духът на Клетвата отговаря на принципите на медицинската
етика (41, 42, 60), на принципите на правата на човека и пациентите
(30, 120) и дори на морала на различните деноминации на
християнството.
Критиките срещу актуалността и значимостта на клетвата
можем да групираме в две групи:
• Архаичност: клетвата се произнася пред олимпийските
богове, медицината е разглеждана като изкуство, съвременната
медицина е високотехнологична наука и т.н. Съображенията са
некоректни, защото тя се възприема буквално без да се
деконтекстуализира от античността, а хуманните послания на
клетвата прекрасно допълват високите технологии (125, 244).
• Некоректност: Клетвата няма никаква стойност, защото
съвременната медицина е комерсиализирана, т.е. лекарят полага
клетва да работи без възнаграждение, но не може да я спази
поради закона. Критиката е неоснователна, защото нито в Клетвата
на Хипократ, нито в целия корпус на трудовете на Хипократ няма
подобен текст. Напротив, хонорарът (почетен дар) се обсъжда
неколкократно в корпуса (Клетвата, Decorum, Praecepta и др.)
Посланията на клетвата не влизат в противоречие с принципите на
здравните модели (публичен, частен и смесен). Лекар положил
клетвата може да работи без вътрешен конфликт и в трите системи.
Няма и не е имало в историята хуманитарен/Хипократов/
13