КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

„Технологията изобщо е напреднала във всяко едно отношение,
включително и в медицината. Съвременната медицина без помощта
на технологиите, без тези уреди и апарати...” (ж., пациент, 68 г.)
В друго интервю намираме доразвитие на тази мисъл “...
тогава времето не е било толкова динамично, науката е напреднала
и доста неща са се променили, но основното пак си остава –
клетвата”. (ж.,пациент, 64 г.). Дори и да не намират особени
различия, пациентите отбелязват: „Ами приликите са повече с
онова време, разликите са, че може би е много забързано
ежедневието и лекарите нямат толкова голяма възможност и време
да отделят на пациентите, може би само времето”. (ж., пациент, 51
г.)
В своя анализ на променената ситуация пациентите, може би с
известна доза свръхемоционалност не отминават още една разлика,
формираща рамката на нравствеността и морала в обществото: “Не
съм много наясно в какво време е живял той, обаче сегашното
време (е) на глобализация, на омраза, на завист... Аз мисля, че
лекарите са целунати от Бога хора, защото да дадеш на човека, да
го съживиш, да дадеш на човека живот, това е голяма награда...”
(ж., пациент, 80 г.)
В клетвата на Хипократ пациентите виждат като основен
същностен елемент „обещание да се грижиш за здравето на човека,
независимо от цената, която трябва да платиш, независимо от
мерките, които трябва да вземеш, от това какъв труд трябва да
вложиш, просто на всяка цена да се грижиш за живота на човека“.
Идеализирането на изискванията към лекаря в очите на някои
пациенти достига до невероятно висока хиперболизация, а образът
му придобива елементи на героичност. В подобни случаи са
57