КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Според А. Страус (312) по-подробно логиката на
изследователското търсене при „grounded theory” има следните
елементи: (а) концептуално-индикаторен модел на кодиране, (б)
набиране на данни, (в) кодиране, (г) централна категория, (д)
теоретическа извадка, (е) сравнение, (ж) теоретическо насищане
(емпиричните данни повече не дават нова информация), (з)
интеграция на теорията, (и) аналитични мемоси (бележки), (к)
теоретическа класификация.
Важно е да се отбележи, че изследователят непрекъснато
трябва да поставя т.нар. от А. Страус (312) генериращи въпроси:
какво се случва на полето, какво различава дадения случай от друг
(или другите)?; какво означава дадена дума, предложение или
действие в „нормалното” разбиране?; какво още може да означава?;
къде на друго място може да се открият подобни явления?(50 – с.
235-236).
При „Grounded theory” „проблемната преконцептуализация не
може изцяло да бъде пренебрегната, тук от изследователя се
изисква единствено в началната фаза на изследването да се
концентрира предимно върху всички специфични описания на
чертите на събрания емпиричен материал... Затова е парадоксално,
че предизследователската „концептуализация” тук се основава
върху препоръката за нейното максимално ограничаване, за да
може важните проблеми и социални явления в дадената област да
не се изплъзнат на изследователя, както и създадените понятия да
имат пълно съответствие с емпиричния материал”(221 – с. 177).
„Grounded theory” е метод, подходящ за изследване на
неизучени или слабо изучени социални явления и факти, като тук
се анализират същностните характеристики на явлението, както и
смислите и значенията, които му придават социалните актьори в
143