КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

образа на лекаря и за неговата роля в процеса на лечение,
породени и/или свързани с митологизирането на
Хипократовата клетва. Подобни представи се формират и
разпространяват с особено ускорени темпове в условия на
социална несигурност и криза на ценностите. Социалната и
икономическа нестабилност на обществото и на отделните
негови членове създават необходимите предпоставки за
митологизиране на поведенчески модели, които в очите на
обикновения човек са гаранция за устойчивост и
предвидимост. Всяко „отклонение” от тези илюзорни
виртуални модели става обект на категорично осъждане и
отхвърляне.
Подтвърждение на този обяснителен модел е промяната в
социалните представи и нагласи на студентите от VI курс. С
приключването на образованието си и навлизането им в същината
на лекарската професия, мненията и оценките за същността и
предназначението на Хипократовата клетва, а оттук и за лекарския
труд започват кардинално да се променят и да стават по-адекватни,
т.е. процесът на усвояване на съвременното медицинско знание и
практика насочва вторичната социализация на младите хора (П.
Бъргър и Т. Лукман, 1996 – с. 155 - 174) към реалностите и
същността на професията. Новият социално-професионален и
социално-икономически контекст „пречупват” и заличават старите
неадекватни социални представи и нагласи.
Осъзнава се, че лекарския труд е висококвалифициран и
тежък. И като такъв, подобно на всеки друг такъв труд, трябва да
бъде остойностен и заплатен адекватно. Лекарите и завършващите
образованието си медици знаят, че конституционното право на
всеки гражданин на здравеопазване, се основава не само и не
88