КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

абсолютна отдаденост”, “нашето съвремие е много по-различно...
Хората мислят само за себе си, за собственото си благо. Докато по
времето на Хипократ мисля, че не е било точно така”.
Идеализирането на обществените отношения в древна Гърция
се отнася до всички сфери на живота.
„Значи, тогава са живели хора, които
като си стиснат ръцете са изпълнявали
своята дума без да е било нужно да
подписват някакъв договор, да си
режат ръцете, да правят кръвни
клетви или някакви такива други
обичаи, от тия секти. Те просто са си
стискали ръцете и са знаели, че всеки
един от тях ще изпълни своята
уговорка без да се дава някакво
доказателство – тяхното доказателство
е било честолюбието. А сега са поразлични
хората и често пъти точно
основно примерно желание за пари, за
слава, за това една личност да си
придаде важност”. (мъж, студент, І
курс)
Тази силно идеализирана представа несъмнено поставя своя
отпечатък и върху оценката за нравствеността, за морала на
лекаря, за неговият, разбиран от само себе си ангажимент да
живее само и единствено за пациента и в името на пациента, без
при това да проявява каквито и да е искания за собственото си
благосъстояние. Следствие на това и оценката на
първокурсниците за това съвременните лекари изпълняват ли
Хипократовата клетва, в значителна част от интервютата е
негативна, независимо от изтъкваните за това причини. Цитираните
по-долу отговори на въпроса „Според Вас лекарите в своята
практика изпълняват ли клетвата, която са дали? Защо някои я
72