КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Първокурсниците бяха анкетирани през първата учебна седмица на
септември (17-21 септември) на учебната 2012/2013 г.
Набирането на емпиричната социологическа информация
„работа на терен” бе извършена от анкетьорски екип от мрежата на
Института за изследване на обществата и знанието при БАН.
***
Изпълнението на основната цел на дисертацията
„установяване и верифициране на актуалната рецепция на клетвата
на Хипократ от основните социлни актьори в здравеопазването –
лекари и пациенти и за регулацията на очакванията, нагласите и
отношенията между тези две групи” предполага набирането на
конкретна емпирична информация. При избора на парадигма, която
да послужи като възлово звено за разработване на обяснителния
модел, потвърждаващ или отхвърлящ всяка една от хипотезите,
беше избрана “Grounded theory” на А. Страус и Б. Глейзър.
Причините за този избор най-обобщено се изразяват в спецификата
на Grounded theory.
Раждането на „grounded theory” се свързва с американските
интеракционисти Анселм Страус и Барни Глейзър и появата на
съвместния им труд „Откриване на обоснованата теория”(172),
както и на последващите ги техни основополагащи трудове (173,
312, 313, ) .
Според Страус и Корбин „grounded theory” „е теория, която
индуктивно се извежда от изучавания феномен, който тя представя.
С други думи тя се създава, развива и верифицира в различни
условия по пътя на системното набиране и анализ на данни,
отнасящи се до изучавания феномен. По такъв начин набирането на
данни, анализът им и теорията се намират във взаимна връзка по
между си. Не трябва да се започва с теория, а след това да се
141