КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Дълбочинните интервюта с пациенти и студенти І курс и
резултатите от фокус групите показват, че в масовото съзнание
Хипократовата клетва се свързва с остарели, патерналистични
поведенчески и смислови модели за работата на лекаря в контекста
на Хипократовата клетва, за неговите общочовешки, хуманистични
и професионални задължения, произтичащи от нея и професията
му. В обществото се е наложил митът за “лекаря-безсребреник”.
Тази социална представа, изплувала от дълбините на историята и,
търпяща известни модификации, днес трайно се е настанила в
масовото съзнание. Според този мит лекарят, без да жали сили,
енергия и време, е длъжен да се грижи за здравето на хората.
Корените на този мит могат да се открият в отношението на
българския селянин към здравето и болестта, поставени в
конкретните социално-икономически условия. Същото е валидно, с
известни промени, и за еснафа от 18 и 19 век по данни на И.
Хаджийски (106 – с. 78-79).
Въпросът за опазване на здравето е бил един от най-
значимите проблеми, с които са се сблъсквали селяните и еснафа.
Ето защо на хората, които са умеели да се борят с болестите,
според Иван Хаджийски им се е приписвало особено социално
положение: това са хората, „... които „знаеха” тайната да
въздействат върху обожествените природни сили; които
посредничеха между тези сили: „духове”, „божества” и „човека”;...
Те са можели „да връзват и развързват съдбата на човека”, да
съобщават на хората „волята на светиите”. Така те осъзнато или не
са влияели „... по един неотразим начин върху общественото
съзнание, формираха общественото мнение, създавайки и
разпространявайки всички възможни плодове на лековерието,
суеверието и невежеството” смята И. Хаджийски (107 – с. 46-47).
85