КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

1. Клетвата на Хипократ претърпява исторически транс-
формационни превъплъщения от правен акт, извършван преди
началото на обучението за встъпването в затвореното елитарно
лекарско общество на лекарите-хипократици, до морално
обвързващ, но без юридическа стойност феномен на масовото
съзнание и на лекари и на пациенти;
2. Интерпретациите и позоваванията на Хипократовата клетва
често изключва историческия и цивилизационен контекст на
нейното създаване;
3. Различните здравно-осигурителни модели на медицината –
Beveridge (публичен), частния и Bismarck (смесения), експлицитно
включват в различен контекст елементи от клетвата на Хипократ.
Тяхната интерпретация е подчинена преди всичко на философията
на дадения модел и е следствие на приетата в конкретното
общество социално-икномическа организация;
4. Съществува дивергенция в познаването, вижданията,
нагласите, очакванията и оценките на лекарите и студентите, от
една страна, и на пациентите – от друга, за мястото, поведението и
задълженията на медиците, произтичащи от Хипократовата клетва.
Несъответствието във вижданията на двете групи и медийния
приоритет на пациентските мнения често води до стигматизация на
лекарското съсловие;
5. Коренно променения статут на лекарския труд в резултат на
многовековни цивилизационни промени се съпровожда от
непреодолими за лекаря и съвършенно неясни за пациентите
противоречия с контекста и духа на Хипократовата клетва.
Наличието на държавен орган и нормативна база, регламентиращи,
контролиращи и санкциониращи труда на лекаря и достъпа на
пациента до този труд променя основно позициите и на търсещите
25