КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Шойлев – забележителна личност, човек, лекар и мой учител.
Парите в здравеопазването се увеличиха 2-3 пъти от 2000 г.
до сега, но недоволството от него нарастна повече. Още през 1924
г. големият немски социолог Макс Вебер в прочутия си труд
„Протестантската етика и духът на капитализма” (34) пледира за
баланс между стремежа към печалба и социалните морални
ценности, за постигане на стабилно, устойчиво и предсказуемо
развитие. Налага се извода, че проблема не е само в
недофинансирането. Тогава приехме за работна хипотеза
твърдението: Една от основните причини за кризата е в морала. Как
бихме могли да я установим? Как бихме могли да го измерим и
при пациенти и при лекари?
Лекарският професионален морал можем да определим като
принципи и правила за поведение определящи се от общи, приети
свободно и доброволно етични ценности, саморегулиращи
поведението на лекарската гилдия. Те съществуват в колективното
безсъзнателно на лекарите, но са известни и на обществото,
включително и на пациентите. Знакови символи на съвременната
медицинска субкултура и на масова култура са образа на Хипократ
и на неговата клетва. Те са основополагащите митове на Западната
медицинска традиция. И тъй като за масовата култура
здравеопазване и медицина са припокриващи се понятия, всеки
техен проблем трябва да се отрази на възприемането на символите
им. Подобно на проекционните тестове в психологията (например
теста на Роршах) очакванията, нагласите и възприятето на Клетвата
на Хипократ трябва да се определя от отношението към
здравеопазването/медицината. Бихме могли да проверим едно
подобно допускане изследвайки със социологически методи
актуалната рецепция на клетвата от основните действащи лица в
7