КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

С навлизането на развитите индустриални отношения през
втората половина на 19 век и със завръщането на много млади
образовани българи, учили медицина в Европа, започва един
своеобразен конфликт между унаследените предразсъдъци,
стереотипи и социални представи от миналото и идващата нова
наука за здравето и болестта на човека. Митът за „лекаря-
безсребреник” може да се приеме като своеобразен компромис
между старите социално-икономически, задругарски и еснафски
условия на живот и организация на обществото и настъпващите
модерни капиталистически, индустриални отношения. Този
„социален компромис” обаче съхранява множество неверни
социални представи за образа на лекаря и неговата професия.
Малко по-късно се митологизира и Хипократовата клетва,
като символ на доброволното поемане от страна на лекаря на
ангажимента да бъде „лекар-безсребреник”. Задължението в
Хипократовата клетва лекарят да лекува безплатно своя учител и да
обучава безплатно неговите деца на лекарската професия, се
транспонира върху цялата клинична и лечебна дейност на лекаря.
Веднъж възникнали, митовете трайно се настаняват в масовото
съзнание и започват да оформят в обществото илюзорни,
неадекватни представи за лекаря и за това, какъв трябва да бъде
той.
Нещо повече тази митологизация на Хипократовата клетва и
на лекарската професия, патерналистичните социални представи за
тях, формирани от стари предразсъдъци и стереотипи, започват да
формират социалните представи и нормите в различните социални
групи и да оказват силен натиск в процеса на първичната
социализация (П. Бъргър и Т. Лукман, 1996 – с. 155 - 174) на хората
– нещо, което добре се изявява в смислите и значенията, които
86