КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

на пациентите да се гледа цялостно, а “да не се лекува
само тялото, а и духа”;
клетвата се свързва и с ценности като милосърдие,
преданост, загриженост и всеотдайност;
лекарите да се отнасят еднакво към всички пациенти
независимо от техните възраст, пол, етнос и финансово
състояние;
когато лекаря гледа професионално на ангажиментите си
“той се усъвършенства”, това показва заинтересованост
към професията и клиентите си.
Като цяло досегашния опит на пациентите е много
раздвояващ, поради което нямат обяснение кое оказва влияние при
спазването на клетвата. Разминаването им с разбирането за
клетвата е негативния опит обясняващ се с „разрухата в
ценностната система” на цялото общество, водеща до „пълно
разминаване на клетвата с действителността” – „Те са част от
това общество. Каквото е обществото такива са и лекарите”.
Има изразена съпричастност на пациенти с лекари при спазването
на ценностите в обществото. „Това, че те полагат клетва да
изпълняват безкористно, а ние не полагаме клетва и да живеем без
да спазваме правила?” Допълващото недоволство относно
организацията на здравеопазването – „да не споменавам думата
направление пред моя лекар – аман”, „диагнозите се поставят пред
компютъра” за съжаление води до „повече са тези, които не
спазват клетвата”.
Почти всички споделят и за позитивен опит. За пациентите са
добри лекарите държащи на „моралните добродетели” и които са
“лекари по призвание, а не търговци”. При възможността
пациентът да има избор на лекар при когото да се прегледат,
55