КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

45, 57, 60, 76, 84, 98, 120 и др.). За най-автентичните, достоверни и
значими преводи на оригиналната клетва се приемат този на Вл.
Василев (1924 г. - 1996 г.) ( 32 – Приложение 6) и на Г. Михайлов
(1915г.-1991 г.) - професор по класическа филология, член на
Френската академия на науките и президент на Международната
асоциация по гръцка и латинска епиграфика (82 – Приложение 7).
Несъмнено трябва да се подчертае голямата роля за вярното
разбиране на Клетвата на Хипократ в България на публикациите в
международния ежегодник по история и обща теория на
медицината Асклепий (от 1970 г.) – издание на Националното
научно дружество по история на медицината в България, който от
2006 г. прерастна в Международен ежегодник по история и
философия на медицината, издание на Балканската асоциация по
история и философия на медицината.
Определен интерес буди проучването за отношението на
студенти – медици към класическия и осъвременен вариант на
Хипократовата клетва (76) и на неговото своеобразно
продължение от почти същият изследователски екип –
отношението им към аборта (74). Бъдещите лекари отдават
предпочинатията си на актуализирания вариант на Хипократовата
клетва и от посланията на сравняваните текстове приемат тези за
лекарската тайна, действие според компетентността, почит към
учителите, ползата за пациента. Като неприемливи и архаични
посочват недопускането на аборта, забраната на евтаназията,
традиционния Хипократов патернализъм, обръщението към
олимпийските богове, потомственият характер на предаване на
медицинските знания (74, 76).
Публичност. На подходящи места в много от клиниките и
болниците в страната (Александровска, Царица Йоана) е поставена
17