КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

пациентите и студентите от първи курс придават на Хипократовата
клетва и образа на лекаря. Основните понятия, обосноваващи този
обяснителен модел и изведени от анализа на дълбочинните
интервюта по метода grounded theory, отнасящи се до пациентите и
първокурсниците, са: „безкористност” – трябва да работи
безкористно, подразбира се безплатно; „доброволност”;
„всеотдайност”; „по-всяко време”; да получава едва ли не само и
най-вече „благодарност в натура” – представа и практика, присъща
за края на 19 и началото на ХХ век по селата и малките градове, и
др. Всяко отклонение от тези морални норми – често нямащи нищо
общо със съвременната организация на здравеопазването, се
приема като предателство към и нарушаване на Хипократовата
клетва.
Митологизацията на Хипократовата клетва е един от
важните фактори, които отнемат възможността, най-вече на
пациентите, да разграничават например ролята на лекарските
грешки и проявите на лекарска небрежност от същинската и
най-значима роля на организацията на здравеопазването като
социална система отговорна за съществуващите социални
неравенства и дефекти на здравеопазването. Не лекарят, а
административно-организационните правила и норми на здравната
система издигат огромното мнозинство от административни и
други бариери пред достъпа до здравни услуги, пресират и
(понякога) дори обезсмислят лечебния процес и работата на лекаря.
По този начин по отношение на здравето и здравеопазването се
наблюдава нарушаване или дори блокиране на процесите на
вторичната социализация (П. Бъргър и Т. Лукман, 1996 – с. 155 -
174) на пациентите. Това е следствие и от дефектите на здравната
система, и от наличните неадекватни социални представи за
87