КЛЕТВАТА НА ХИПОКРАТ : РЕЦЕПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

на дискусиите много ясно се очертава „външния” поглед на
дискутиращите от първи курс, техните изходни позиции на хора,
които до момента са били само обект на изпълнението на
Хипократовата клетва, на лица, които са се насочили към това да
бъдат част от лекарското съсловие, но все още не се идентифицират
с него. И обратно, поведението на шестокурсниците поне що се
отнася до аргументация и защита на заемани позиции и
емоционалност по време на дискусия е почти идентично с това на
лекарите.
За част от първокурсниците „Хипократовата клетва е един
вид началото към лекарската професия. „За мен лекарската
професия е призвание и Хипократовата клетва ни въвежда в този
свят”. За други – „доколкото знам в нея са нещо като правила на
лекаря – морални по-скоро, от морална гледна точка”. В тези два
цитата личи, че младежите много точно виждат преди всичко
моралните устои, на които се държи лекарската професия и
необходимостта от осъзната психическа нагласа на личността за
следване на тези устои.
„Това е договор пред себе си и пред
обществото, че си съгласен да приемеш
всички, как да го кажа, че си съгласен
да си лекар, т.е. лекар не означава
само да си един лекуващ, ами да
представляваш нещо като... Че ти като
договаряш, ти договаряш да си винаги
верен на тези хора – те не са просто
клиенти, за тебе те са много важни
хора”. (жена, студентка І курс)
„Обещание да посветиш живота си на
хората, на това да се грижиш за
тяхното здраве – не само физическо,
но и психическо, внимание,
отдаденост, традиция, най-малкото, че
67