цената на правосъдието в българия - Отворено общество

ЦЕНАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО В БЪЛГАРИЯ – ОЦЕНКА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ РАЗХОДИ...Планираният бюджет на НБПП през 2011 г. е 6 412 400 лева, което представлявасамо 4,8% съкращение спрямо 2008 г. (преди кризата). Бюджетът за правнапомощ изглежда най-малко засегнат, заедно с бюджета на регистрите, от ефектана кризата. Други политики на МП са ограничени повече – например „Охрана насъдебната власт“ е ограничена с 25%, а политиката „Изпълнение на наказанията“е ограничена с 13,7%. Това изглежда оправдано, доколкото без правна помощ напрактика би се спряло действието на наказателноправната система.В същото време обаче трябва да се каже, че макар и това съкращение да изглеждамалко, и политиката „Равен достъп до правосъдие“ да изглежда пощаденаот кризата, на практика нещата не стоят така. През 2008 г. реално изразходванитесредства от НБПП са над 9 милиона и това е последната година, която НБППприключва без неизплатени плащания към адвокатите. НБПП системно заявяваза необходим бюджет от 9 милиона лева за покриване на нуждите на системата;последните две години правителството отпуска само две трети от тази сума съсЗакона за държавния бюджет. Тези средства стигат само до началото на есента,възниква напрежение сред адвокатските съвети и се налага отпускането на допълнителнопо 2 милиона лева за всяка от последните години. Въпреки това НБППприключва всяка година с дефицит – има неизплатени плащания от предишнатагодина и използва за това част от бюджета си за следващата. Като резултат НБППдейства в условията на непрекъсната неяснота и чести кризи, а това демотивирапо-младите и квалифицирани адвокати от участие в системата за правна помощ.32► Програма „Инвестиции на органите на съдебната власт“След гласуваната поправка съгласно чл.130а, т. 2 от Конституцията наРепублика България министърът на правосъдието управлява имуществото насъдебната власт. Съответно бюджетът за инвестиции в съдебната власт е в МП.Управлението на собствеността се разглежда само като закупуване/строежна сгради с държавни средства – и евентуално отдаване под наем на някои помещенияв тях, които средства постъпват директно в бюджета на МП, т.е. в държавниябюджет. МП и съдебната власт биха могли да определят приоритетни райони,в които има нужда от повече сгради, и съответно неприоритетни райони, вкоито могат да се закрият структури и да се освободят сгради. Така продажбатана едни сгради може да служи за финансиране на придобиване на по-необходимитакива на друго място.Разбира се, за това има цял куп пречки – както юридически, така и бюджетни,доколкото МП е държавен орган, част от държавния бюджет и често стававъпрос за сгради публична държавна собственост. Постоянният недостиг на помещенияв основни съдилища, като Софийски районен съд например, показва,че сегашният начин на управление на собствеността не е ефективен и трябва дасе търсят алтернативни подходи.В допълнение, възможностите за дългосрочен наем на сгради не са за пренебрегване,особено в сегашната среда на свръхпредлагане на имоти на пазара.