almanah srk

214ДАФИНКА СТАНЕВА. СТИХОТВОРЕНИЯНа герба лъвовете ни беззъбис безсилна ярост се крепят едвам.Балканът от покруса се прегърби,а Ботевият вълк зави от срам.Отродници-лакеи пак продаватза купа леща родната страна.Защо ни са история и слава,когато тъпчем дух и знамена?Вечер край ДунаваРеката никога не спи,повтаря спомен подир спомен.Безсъницата я крепипо дългия й път вековен.Стоим и ние на брега –случайни камъчета речни.С теб съзерцаваме мигана чувството добро и вечно.То редом с древната рекани дава мъдра необятност.И като Божия ръкани гали тихо липов вятър.Мълви голямата рекапод моравия свод огромен:«От век на век е все така –Бог всеки миг превръща в спомен».Есенна мъглаМъглата е притиснала полетопод тежкия си влажен похлупак.И сякаш есенен керван с несретапълзи без път през сивкав полумрак.А слънцето се мъчи омалялода скъса тази тягостна река.Но то е само джобно огледалов треперещата Божия ръка.