You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
История на моторните<br />
масла<br />
И<br />
сторията на моторните<br />
масла е свързана<br />
с усъвършенстването<br />
на процесите на<br />
преработка на нефта и<br />
развитието на химическата<br />
индустрия. В първите<br />
години на своето развитие<br />
автомобилите се смазвали<br />
с прости продукти<br />
от рафинирането на суров<br />
петрол, тоест маслата<br />
били с изцяло минерален<br />
произход. Нефтът от своя<br />
страна е многокомпонентна течност, тоест<br />
състои се от огромен брой въглеводородни<br />
субстанции с различно специфично<br />
тегло – от въглеводородни газове<br />
до тежки асфалтени деривати, вариращи<br />
в различни пропорции в зависимост от<br />
вида му. Производството на масла започва<br />
почти едновременно с индустриалното<br />
използване на нефта – още първата<br />
публикация по темата на известния американски<br />
професор химик Бенджамин<br />
Сълиман разкрива, че „течността е органична,<br />
състои се от различни въглеводородни<br />
фракции, които съответно кипят<br />
при различна температура“. „С прости<br />
дестилационни процеси“, твърдял Сълиман<br />
„тези фракции могат да се отделят<br />
една от друга и от тях да се получават<br />
както висококачествено масло за осветление,<br />
така и смазочни материали“. Това<br />
се случило през 1859 година много преди<br />
автомобилът да бъде изобретен, а когато<br />
около 30 години по-късно той се появил<br />
на бял свят, преработката на петрол<br />
вече имала своя история и разчитала на<br />
сериозен натрупан опит. Така че когато<br />
първите автомобилни конструктори открили,<br />
че нефтената фракция, наречена<br />
бензинова, е подходяща като гориво за<br />
двигателите с вътрешно горене, те вече<br />
разполагали и с минерални масла за ме-<br />
ханизмите на своите автомобили.<br />
Прецизното разделяне на съставните<br />
части на нефта на отделни фракции става<br />
в колоните за ректификация (фракционна<br />
дестилация) в зависимост от плътността<br />
и температурата на изпарение,<br />
като за производство на масла се използват<br />
субстанциите, изградени от молекули<br />
със среден размер – обикновено с 25<br />
до 40 въглеродни атома. Те са най-подходящите<br />
по отношение на смазващите<br />
си функции, могат да бъдат изпомпвани<br />
под високо налягане между движещите<br />
се метални повърхности и да осигуряват<br />
хлъзгав маслен филм, чиято плътност е<br />
най-подходяща за ефективно смазване.<br />
Както горивата, така и маслата съдържат<br />
въглеводороди с прави, циклични<br />
или още по-сложно организирани форми<br />
– химиците ги наричат парафини (с<br />
прави вериги на молекулите), олефини<br />
(ненаситени, с прави вериги и двойни<br />
връзки на определени места), нафтенови<br />
(с циклична конструкция) и ароматни<br />
въглеводороди (с устойчива циклична<br />
структура с ароматни ядра). Трябва да се<br />
отбележи, че всеки отделен фракционен<br />
поток в разделителната колона съдържа<br />
цяла гама от различни молекули, които<br />
имат много различни качества – това<br />
важи и за маслената фракция и нейните<br />
16
Change language