ВЪТРЕШНО ТРИЕНЕ

енергия на горивото достига до колелата на
автомобила. Една трета от генерираната топлина
се отделя в изпускателната система,
около 30 процента отива в охладителната и
цели 15 процента от общата енергия стават
жертва на триенето – почти 80 процента от
тях в двигателя и около 20 процента в трансмисията.
Намаляването на загубите при
първите два компонента е свързано с термодинамичната
ефективност и е в сферата
на дейност на инженерите, занимаващи се
с горивните процеси и всичко, свързано
с тях. Намаляването на триенето от своя
страна е процес, свързан както с проектирането
на архитектурата на двигателя,
включително неговата система за смазване,
така и с вида на маслата, които се използват
в него. Терминът „намалено вътрешно
триене“ все по-често бива споменаван при
представяне на нови двигатели и автомобили,
но на практика то е съпътствано от
доста сериозни предизвикателства – намаляването
на триенето например между
буталото и цилиндъра може да доведе до
влошаване на уплътняването и на работата
на двигателя.
Полепналото по цилиндровите стени
на двигателя масло въплъщава срещата
на два технологични свята и на претворените
знания на специалисти по механика,
химия, материалознание и пр. Дори обикновените
и евтини минерални масла са
продукти със сложен химически състав, а
по-скъпите са високотехнологични течности.
Във всички случаи те имат за задача
не само да намалят триенето, създавайки
смазващ филм между триещите се части,
но и да почистват и охлаждат двигателя.
Тестовете в лабораториите са само част от дългия път
на маслата към клиентите.
Даунсайзинг моторите имат по-високи изисквания
към качествата на маслата, както всеки мотор с
турбокомпресор и високо натоварване.
В ерата, когато двигателите с въздушно охлаждане
били доста разпространи, системата
за смазване играела много съществена
роля в процеса на охлаждане – моторите
на Porsche 911 разчитали на 12-13 литра
масло, интензивно охлаждано с радиатор.
Можем само да гадаем какво триене се е
генерирало в двигателя на състезателния
Blitzen Benz от 1909 година с неговите 22
литра работен обем и 200 к.с., постигани
при само 1600 об./мин. Или пък какво се
случва в един двигател от Формула 1 при
19 000 об./мин и защо буталата му изглеждат
по този начин. И ако моторите от ерата
на ветераните, като този на Ford Model T,
са се справяли с прости минерални масла,
които собствениците сменяли доста често,
а в резервните части са били включени и
инструменти за бързо сваляне на цилиндровата
глава и почистване от нагар, то
днешните (даунсайзинг) турбомотори, независимо
дали са дизелови или бензинови,
имат много специални изисквания в това
отношение. В тази книжка имаме намерение
да ви запознаем с този „затворен“ и
често неясен свят и със стремежа на всички
да намалят триенето до възможния минимум.
Фокусът е поставен върху моторните
масла, но няма да подминем и всичко, което
се случва в двигателя от гледна точка на
триенето и смазването – от масления филм
покрай буталата и техните пръстени до лагерите
на мотовилките, от маслената помпа
до най-отдалечения ъгъл на мотора.
www.shell.com/lubematch
5