ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Общински план за развитие <strong>2005</strong> <strong>–</strong> <strong>2013</strong> <strong>г</strong>.<br />
ПРОЕКТ<br />
Пловдив<br />
Създаването и развитието на <strong>г</strong>раждански ор<strong>г</strong>анизации, установяването<br />
им като ключови фи<strong>г</strong>ури в общинския живот има сравнително кратка история <strong>–</strong><br />
от 1990 <strong>г</strong>одина насам. Към края на 90-те <strong>г</strong>одини по Закона за лицата и<br />
семейството в Пловдив бяха ре<strong>г</strong>истрирани над 1000 сдружения и фондации. По<br />
действащия от 2001 <strong>г</strong>одина Закон за юридическите лица с нестопанска цел се<br />
прере<strong>г</strong>истрираха около една трета от предишните ор<strong>г</strong>анизации.<br />
Според обявените в техните устави приоритети и области на дейност<br />
<strong>г</strong>раждански ор<strong>г</strong>анизации в Пловдив покриват широк диапазон от обществения<br />
живот: еколо<strong>г</strong>ия, икономика, образование, социални дейности, здравеопазване,<br />
междукултурно сътрудничество, помощ на <strong>г</strong>ражданското общество, <strong>г</strong>отовност<br />
за работа с млади хора. Всички декларират интерес в повече от една сфера.<br />
Третият сектор в Пловдив трябва да се раз<strong>г</strong>лежда като потенциал, който може<br />
да се активизира при наличие на проявена обществена воля. От създаването<br />
си досе<strong>г</strong>а секторът работи почти изцяло с външно финансиране. На това се<br />
дължи добрата проектна култура и из<strong>г</strong>радената мрежа от контакти в страната и<br />
чужбина. Определен брой от действащите ор<strong>г</strong>анизации са из<strong>г</strong>радили капацитет<br />
за оценка на нуждите, планиране, управление на проекти, наблюдение и<br />
оценка на резултата и умения за работа по стро<strong>г</strong>и правила за изпълнение и<br />
наблюдение мно<strong>г</strong>о преди това да се случи със стопанските и управленските<br />
структури. Тези умения и потенциал не се използват достатъчно в<br />
обществения живот на Пловдив. Повечето нестопански ор<strong>г</strong>анизации не са<br />
институционално из<strong>г</strong>радени, т.е. нямат постоянно осъществявани про<strong>г</strong>рами,<br />
постоянен офис, постоянни служители. Те са из<strong>г</strong>радени изцяло от доброволци,<br />
които при наличието на финансиране ор<strong>г</strong>анизират структурирано работата на<br />
ор<strong>г</strong>анизацията, но след приключване на проекта отново спират дейността.<br />
Високите изисквания на европейските про<strong>г</strong>рами, включително тежките<br />
финансови условия за собствено участие, правят тези про<strong>г</strong>рами недостъпни за<br />
повечето ор<strong>г</strong>анизации. Общината няма политика за финансиране на проекти на<br />
нестопански ор<strong>г</strong>анизации, а възла<strong>г</strong>ането на специфични общински дейности на<br />
<strong>г</strong>раждански структури е спорадично.<br />
От бла<strong>г</strong>оприятните външни фактори най-важно за развитието на третия<br />
сектор е положителната обществена на<strong>г</strong>ласа, както и декларираното и<br />
доказано желание на местните власти за партньорство. Това създава среда, в<br />
която <strong>г</strong>ражданските ор<strong>г</strong>анизации мо<strong>г</strong>ат да получат възложения от общината, да<br />
се ползват от широка публичност, да участват в обществени съвети, да бъдат<br />
посредници на диало<strong>г</strong>а между <strong>г</strong>ражданите и властите <strong>–</strong> факти, които се<br />
наблюдават в последните няколко <strong>г</strong>одини. Бла<strong>г</strong>оприятните възможности<br />
включват: участието им в про<strong>г</strong>рама ФАР “Социално и икономическо<br />
приобщаване”, “Развитие на <strong>г</strong>ражданско общество”, Хоризонталните про<strong>г</strong>рами<br />
на ЕС, както и в някои дру<strong>г</strong>и европейски и американски и др. донорски<br />
ор<strong>г</strong>анизации. Положителен за развитието на сектора факт е, че <strong>г</strong>ражданските<br />
ор<strong>г</strong>анизации мо<strong>г</strong>ат да участват в конкурсите на бъл<strong>г</strong>арските министерства.<br />
Проблемът тук е, че това изисква мно<strong>г</strong>о време и усилия, което не е по силите<br />
на една чисто доброволческа ор<strong>г</strong>анизация без постоянни служители.<br />
Най-<strong>г</strong>олямата заплаха е непод<strong>г</strong>отвеността за използване на<br />
структурните фондове на ЕС, пред които ще се кандидатства от 2007 <strong>г</strong>.<br />
Заплаха както за третия сектор, така и за медиите е липсата на възможности за<br />
професионално обучение на кадрите.<br />
82