ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛОВДИВ 2005 – 2013 г.
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Общински план за развитие <strong>2005</strong> <strong>–</strong> <strong>2013</strong> <strong>г</strong>.<br />
ПРОЕКТ<br />
Пловдив<br />
2.4.4. ТРАНСПОРТ<strong>НА</strong> ИНФРАСТРУКТУРА<br />
4.4.4.1. ГЛАВНИ ПЪТНИ ВРЪЗКИ <strong>НА</strong> ОБЩИ<strong>НА</strong> <strong>ПЛОВДИВ</strong> ОТ<br />
МЕЖДУ<strong>НА</strong>РОДЕН, <strong>НА</strong>ЦИО<strong>НА</strong>ЛЕН И ЛОКАЛЕН МАЩАБ<br />
Формирането на комуникационно-транспортната система се<br />
обосновава от историческото развитие на <strong>г</strong>рада и не<strong>г</strong>овото<br />
местоположение като международно трасе на ЕТК 8 и 10 Изток-Запад и<br />
ре<strong>г</strong>ионални връзки Север-Ю<strong>г</strong>.<br />
В момента основните пътни връзки се осъществяват от първокласния път<br />
І-8 (Е 80) Бел<strong>г</strong>рад-София-Пазарджик-Пловдив-Хасково-Свилен<strong>г</strong>рад-Истамбул,<br />
както и второкласните пътища ІІ 64 (за Карлово); ІІ 86 (за Асенов<strong>г</strong>рад); ІІ 56<br />
(за Раковски). Третокласните пътища са ІІІ 375; ІІІ 865; ІІІ 805; ІІІ 868; както и<br />
околовръстния пръстен ІІІ 864, преминаващ от А1 - І 8 и ІІ 86 ю<strong>г</strong>озападно<br />
на <strong>г</strong>рада.<br />
Северно от <strong>г</strong>р.Пловдив преминава и автома<strong>г</strong>истрала “Тракия” (А1 за<br />
Бъл<strong>г</strong>ария), която провежда основния транзит спрямо <strong>г</strong>рада, но и влияе на<br />
не<strong>г</strong>о чрез трите си основни връзки за прекъснатия транзит.<br />
Основните пътни артерии са в сравнително добро състояние, но пътната<br />
мрежа в <strong>г</strong>рада има о<strong>г</strong>ромни нужди от реконструкция и обновление.<br />
2.4.4.2. ПЪРВОСТЕРЕН<strong>НА</strong> УЛИЧ<strong>НА</strong> МРЕЖА (ПУМ)<br />
Структурата на ПУМ е формирана от историческото развитие на<br />
<strong>г</strong>рада първоначално като линеарна спрямо р. Марица, а впоследствие с<br />
входно-изходните артерии, рин<strong>г</strong>ове и тан<strong>г</strong>енти се е оформила и като<br />
радиално-растерна. Общата дължина на ПУМ (ІІ, ІІІА, ІІІБ и ІV кл.) е 162,44<br />
км.<br />
2.4.4.3. ВТОРОСТЕПЕН<strong>НА</strong> УЛИЧ<strong>НА</strong> МРЕЖА<br />
Второстепенната улична мрежа включва улици V-ти и VІ-ти<br />
класове, които директно обслужват прилежащите зони и отвеждат<br />
автомобилното движение до улици от по-високи класове.<br />
В повечето случаи тя е из<strong>г</strong>радена като орто<strong>г</strong>онална и е ор<strong>г</strong>анизирана<br />
на двоици (в ЦГЧ), като част от платното се използва и за паркиране.<br />
90<br />
2.4.4.4. КЛАСИФИКАЦИЯ <strong>НА</strong> ПЪРВОСТЕПЕН<strong>НА</strong>ТА УЛИЧ<strong>НА</strong> МРЕЖА<br />
Функционалната класификация включва :<br />
ІІ-ри клас (<strong>г</strong>радски ма<strong>г</strong>истрали) с обща дължина 40,68 км. Към тях са<br />
отнесени : бул.”Васил Априлов”, бул.”Васил Левски”, бул.”Бъл<strong>г</strong>ария”,<br />
бул.”Цари<strong>г</strong>радско шосе”- бул.”Мария Луиза”, бул.”Санкт<br />
Петербур<strong>г</strong>”-Кукленско шосе ; Източен булевард- шосе за Асенов<strong>г</strong>рад;<br />
бул.”Освобождение”, бул.”Цар Борис ІІІ-Обединител”.<br />
ІІІ-ти клас (районни артерии). Те са основната част от уличната<br />
мрежа, която оси<strong>г</strong>урява местни транспортни връзки между отделни<br />
райони и провежда движението до по-високи класове. Общата им<br />
дължина е около 70,0 км, като са разделени на ІІІА(22,7км) и ІІІБ<br />
(47,3км). Те се явяват за момента и основен носител на МОПТ за<br />
<strong>г</strong>рада.<br />
ІV-ти клас (<strong>г</strong>лавни улици) с обща дължина около 52,0 км. Те
Change language