Брой 2/2005 - Стопански факултет - Югозападен университет

морален хазарт се случва по двепричини:Първата – акционерите на банката саспособни да натрупват загуби и да гипрехвърлят на трети, анонимни страни.Това са оздравени банки, коитопредлагат на фонда за гарантиране надепозити да плати загубите нафалиралите банки с цел снижаване насистемния риск като в края на краищатазагубата се понася от данъкоплатците, счиито средства се формира същиятгаранционен фонд.Втората – моралният хазарт е също такаи настоящ, защото премиите за гарантиранена депозитите са били свързани сфонд от нарастване на риска, поставенза индивидуалните банки.Проблемът за моралния хазарт енепоносим, когато банките са близо досъстоянието на неплатежоспособност. Втакава ситуация акционерите имат силножелание да увеличават риска, защото темогат да достигнат високо равнище врезултат от рисково поведение. Компаниитеизвън банковия бизнес са защитениот несъстоятелност, но също са готовида поемат “added risks”. При тях възможносттаим за задвижване на подобнасхема на рисково поведение е ограниченапо силата на нормалния пазар идоговорните задължения.Конфликт на интереси между кредитополучателитеи акционерите съществувавъв всяка финансова институция.Между някои специални тенденции въввземането на инвестиционни решения инякои инвестиционни стратегии съществувапряка връзка и зависимост. Таканарасналия риск ще се трансферира вдоход на управляващия екип в загубаза останалите инвеститори. Проблемът снесъразмерно поетия риск е омекотенот начина, по който се обслужватзащитените депозити на вложителитепротив поемането на изключителен рискпри инвестирането на вложените от тяхсредства. Корпоративните кредиториобикновено застават срещу действиятана корпоративните мениджъри и поеманетона риск е ограничено до някаквистепени, защото мениджърите са сфиксирани възнаграждения от позициятана техните компетентности, отразени въввъзнаграждението. Нарастването наограниченията по отношение поеманияот мениджърите риск също е обоснованатенденция в системата на управлениена риска като цяло.Друг, ограничаващ риска фактор ефактът, че мениджърите са по-склоннида поемат риск от акционерите – това еподобно на корпорациите.Кое прави банките фундаменталноразлични от другите видове фирми –понякога това е липсата на значителнадисциплина. В допълнение от регулативнитевласти за мониторинг върхубанките се изискват доклади и проверкиза разкриването на измами в банковатапрактика или практики, които регулиранетосмята за несигурни или погрешниСлед това се прибягва към преустановяванена дейността. Съдът определясрока на “несигурната банкова практика”и препоръчва на банковия регулаторблагоразумието да коригира видимитепроблеми в техния зародиш. Надзорнитеоргани са задължени да издадатръководство или надзорни стандарти вследните области:1.Вътрешен контрол, информационнисистеми и вътрешна система за одит.2.Кредитна документация.3.Кредитни ангажименти.4.Лихвени експозиции.5.Нарастване на капитала.6.Възнаграждения, такси и изгоди.7.Качество на капиталите.8.Печалба.9.Цена на акциите.Регулаторните органи имат четириглавни основни метода за коригиращовъздействие – спиране или прекратяванена правоспособност, граждансканаказателна отговорност, оттегляне илисуспендиране на държавните надзорнивласти или бързи коригиращи действия.Спирането и въздържането от управлениее адресирано главно към нездравитебанки, които нарушават закона илирегулациите на депозитните институции.15